„Графичната новела „Златният сън“ на Веселин Праматаров по мотиви от едноименната приказка на френския писател романтик Шарл Нодие разказва за и размишлява върху основите на човешкото съществуване със средствата на комикса. Текст и рисунки се сливат в едно, за да изразят по-всеобхватно и по-дълбоко големите уроци, които животът ни заставя да научим. В творбата на Праматаров се преплитат фантастично и реално, мистично и всекидневно тягостно, за да изградят една картина на човешката участ, в която глупостта, тщестлавието, користта, алчността в крайна сметка отстъпват пред мъдростта, способна да разграничи същественото и вечното от несъщественото и мимолетното в човешкия живот.“
         Това или нещо подобно бях написал в рецензията си за този наистина и красива, и мъдра, и изящна, и вълнуваща графична новела на издателство „Сонм“ с автор Веселин Праматаров.
         Осем глави, повтаряеми като действие – най-общо някой пристига под дървото, където вече спят досегашните герои, доспива му се и на него и той заспива, – и странно, това нищо и никакво действие носи и напрегнатост, и любопитство от рода на „какво ще стане“. Всяка глава прекъсва точно когато ти става най-интересно, но какво да се прави – поредният герой попада в магията на съня и те оставя в неразбирането ти каква ще е връзката между отделните истории.
         След всяка история има надпис: „Това е историята на...“. На Хайлун, на Царя на пясъците, на Локман Мъдреца, на Ангела и пр. Докато в края на златния сън се появява надписът: „Това е историята на света“, и всичко си идва на мястото – ами да, горе-долу това е историята на света...
         Това е самата тази приказна и завладяваща история. В нейния център се оказва анчарът – екзотично, почти митично дърво, чиито отровни изпарения пораждат халюцинации, еуфория и накрая смъртоносен сън. Нодие го представя като растение със собствена воля: то не просто трови, а съблазнява. Анчарът е едновременно природен феномен и символ на разрушителната сила на илюзията. В неговата сянка човек губи границите между себе си и видението, между реалното и въображаемото. Така дървото се превръща в материализация на съня – не просто приспива, а предизвиква видения, които изместват реалността.
         Всъщност не само Шарл Нодие е заинтригуван от това дърво. Оказва се, че Пушкин има стихотворение със заглавие „Анчар“ и в него се казва:

В пустинята сред прах и зной,
в пръстта, от слънце изсушена,
Анчар - злокобен часовой,
бди сам във цялата вселена.

 

Във ден на гняв сред пустошта
природата го бе създала;
и корени, и клони тя
с отровна сила бе наляла.²

         Както виждате, анчарът на Пушкин е по-зловещ, докато в графичната новела на Веселин Праматаров, а вероятно и в новелата на Нодие, при цялата му смъртоносност, той е обвит в приказност и едва ли не успява да ни заблуди, че както гущерът, така и дървото са авторова измислица, плод на авторовата склонност към фантастичното.
         Впрочем в „За фантастичното в литературата“ Шарл Нодие пише: „Появата на измислиците започва там, където свършва властта на реалните или всепризнати истини… Ето кое прави фантастичното толкова популярно в Европа от известно време насам и го утвърждава като единствената значима литература в епохата на упадък или на преход, в която навлизаме. В това трябва да разпознаваме спонтанно благодеяние на нашата организация. Защото ако човешкият дух престане да открива удоволствие в живи и ярки химери, когато се сблъсква пряко с отблъскващата реалност, тази епоха на разомагьосване би довела до жестоко отчаяние и обществото би разкрило ужасяващото откровение за едничката потребност от унищожение и самоубийство“.
         А кой е Шарл Нодие? Живял между 1780 и 1844 г., той е една от ключовите фигури на ранния френски романтизъм - писател, библиограф и страстен библиофил, автор на фантастични новели и един от първите теоретици на фантастичното. Нодие стои в основата на т. нар. реакционен романтизъм, който реабилитира фантастичното като носител на истина, отхвърля рационализма на Просвещението, идеализира съня, видението, интуицията, възстановява архаични и фолклорни форми, предпочита алегорията пред психологизма, вижда природата като духовен посредник, разбира смъртта като преход, не като край. За Нодие истината е в изгубените, предмодерни, митични пластове на човешкото въображение, а не в модерния свят.
         И така, „Златният сън“ на Веселин Праматаров е графична новела, която може дълго да се обговаря и по линия на постигнатото, и като следствие от тази значима фигура на романтизма – Шарл Нодие.
         Ако тръгнем по линия на участниците в комикса, ще стигнем първо до кардуона. Най-необичайното създание в тази история – гигантски гущер, но изящен, пъргав, с почти митологична аура. Въплътил чистотата на природата, невинността, но и интуитивната мъдрост. После можем да минем през Хайлун, глуповатия, тромав, но и неспособен да стори някому зло Хайлун. А по-натам и останалите архетипни фигури на хитреца, тщеславния, разбойника, всеки представящ някоя човешка слабост, а в съвкупността си – онези житейски елементи, които движат света, функциониращи като морални емблеми в духа на романтическата приказка и на фолклорната традиция. Тяхната роля е да очертаят пейзажа на човешкото, върху който се откроява пътят на Мъдреца.
         Основна тема на комикса на Веселин Праматаров е сънят. Тоест границата между световете, пространството на откровение, мястото, където истината се явява в образи, а не в понятия. В съня чудното е естествено, фантастичното е на мястото си.
         Накрая стигаме и до смъртта. Неслучайно героите се пренасят в нея чрез съня. Смъртта не е трагедия, а освобождаване от телесната обвивка, завършване на пътя, преминаване към по-висша форма на битие. Смъртта се оказва врата, а не край.

         „Златният сън“ е романтическа алегория за човешкото съществуване, в която светът е сцена на слабости, мъдростта е рядко прозрение, природата и чудното са пътища към истината, смъртта е преход, не край. „Златният сън“ съчетава приказното, философското и поетичното.

---

¹ Текстът е четен на премиерата на графичната новела на Веселин Праматаров, „Златният сън“ (СОНМ, 2026) на 5 март 2026 г. Изданието е реализирано с подкрепата на Министерството на културата на Република България. [горе]
² Прев. Григор Ленков. [горе]

Веселин Праматаров. Златният сън. Изд. „Сонм“, С., 2026.