Ментос - глупости. Псиоцибите са си перфектни. Отпушват носа и ти минава гърлото буквално за секунди. Въобще - лекуват всичко, даже и да не подозираш че си болен. Не ги търсете в аптеките!
         Били халюциногенни, не знам си какво. Вестникарщини. Всъщност това са халогенки, както се майтапеше Раденко. Помагат ти да виждаш в мъглата, ха - ха!
         Добре, че онова хлапе Маринчо ми подари една кесиика гъбки - да си имам за в странство. А аз му обещах от Мексико да донеса пейот. Като се върна. АКО се върна, искам да кажа.
         Първо видях Скъсаймигъза. Стоеше наперена в коридора с лице към стената и пушеше.
         "Добро начало на пътешествието" - казах си наум.
         В офиса имаше още едно момиче. И тя хубавица. Седнах срещу нея. Признавам си, че бях пил - все пак съм един от малкото, спечелили едномесечно околосветско пътешествие от оная шибана лотария. По повод отиващото си хилядолетие, не знам си какво, а приятелите не искаха да ме пускат. Знаеха, че се виждаме за последно. През този век и в тоя живот. И на мен ще ми е много мъчно за тях.
         Ключова дума - "Пииналият нехранимайко":
         "Как се казваш?" - започнах смело. Не че ме интересуваше, но там не звучеше даже радио, а аз мразя тишината. Напомня ми за смъртта. "Теменужка" - каза мадамата с лек провинциален акцент и поруменя така, че огненото й червило взе да бледнее. Сведе очи.
         Теменужка - Минетушка. Срамува ли се? Сигурно е студентка и живее по общежитията, горкото.
         Към шест се дотътри Клатибаджакова. Тръшна се с мощно пуфтене на най- крехкия стол в офиса и започна да си бърше челото.
         От вратата в дъното излезе организаторката. Абе как ги подбират тия секретарки по фирмите - от порновестниците ли, как? Крака до сливиците, поличка - два пръста над кръста...
         Дай им на жените да се разголват. Ако можеха, щяха да обърнат матките си с хастара навън и така да си ходят.
         "Ама защо стееее саааамо трииииимаааа?!" - оцъкли се престорено гърлата. Дали в свободното си време не проституира?
         Влезе Скъсаймигъза. Ерекцията ми веднага придоби отрицателни измерения. Не знам защо, но всички се вгледаха със съчувствие в грозното й пъпчиво лице. "Жалко за задника" - казах си аз наум.
         "Ние сме много щастливи да ви посрещнем на прага на новия век..." - продължи мацето с искрения тон на турче, което рецитира "Аз съм българче".
         Не я слушах. Гледах я. Кажи "Оргазмозаторка" и гледай.
         "В колко тръгваме?" - обади се Минетушка, а Тътрузлекова изпъшка тежко.
         "В осем часа е полета до Мюнхен" - каза с професионално фръцване Оргазмозаторката. - "Вие ще бъдете настанени..."
         От вратичката в дъното се подаде хитрата и закоравяло - мазна чиновническа физиономия на Вдигниполичков: "Ани, ела на мобифона!"
         Ех, одъртях, майка му стара! Да имах и аз такъв мобифон, на който да кацат разни бухтички...
         Клатибаджакова разправяше, че искала да се научи да свири на китара. Просто ей така - "за компания". Другите овце кимаха женствено, а аз скучаех. И най- лошото: взех да изтрезнявам. Може би от изпиващите погледи, които ми хвърляше Скъсаймигъза. То като не върви - не върви, ама пък като ми тръгне веднъж на жени...
         Замислих се за багажа. Взех всичко, нали? Двата си слипа и два чифта чорапи - зимни и летни. И четка за зъби - ако се наложи. Запа, Боб Марли и Керуак. И още една бархетна риза под кесииката с гъби. Какво друго му трябва на човек?
         Потупах с длан войнишката мешка на пода до мен - цялото имущество на воин, поел към последната си битка.
         Влезе още една пътничка - Празнодупкова. С една педя растояние между сопите, които й служеха за крака. "Хей точилки, хей ги две - те се вдигат най- добре..." Седна насреща, до Минетушка. Бе руса и имаше вид на стогодишно изсъхнало дърво от покраинините на Сахара. Излъчваше празнота. Бях готов да се хвана на бас, че никога не я е пипал мъж. И обратното.
         Мислех за Минетушка. Чувствах се разгонен като помияр напролет. Неизвестността вместо да ме плаши ми даваше сили и увереност. Така е понякога. При комарджиите.
         Това е моят миг. Чакал съм го цял живот. Най- сетне напускам тази страна. Без да трябва да се водя за невъзвращенец, без да лежа месеци наред в емигрантски лагери или да мия чинии. Без да чакам на опашки за визи, да се женя за брадата шведка или бедна източногерманка. Ударих бинго - на чужди разноски да обиколя цялата земя!
         Нямам какво да спечеля - едва ли някой в белия свят има нужда от бивши и съсипани наркомани. С петдесетгодишен атрофирал мозък и калцирани вени... Но нямам и какво да губя, нали?
         Ключова фраза - "Герой от щатски филм":
         Кръстосах крак върху крак, налапах дъвка, вдигнах яката си и потънах в очите на Теменужка. Надявах се, че погледът ми е красноречив.
         Не можех да се позная. Дали ако й дам да пуши гъбки ще ми пусне?
         На гъбите трябва да им говориш. Тогава израстват! Да ги ласкаеш. Необходимо е дълго и упорито да ги омайваш, колкото и безсмислено да ти се струва това в началото.
         Маринчо ми разправяше, че търсил псиоциби на полянка от един квадратен метър. Претърсил всичко, обърнал тревата стрък по стрък, и нямало нищо. Но в края намерил една гъбка. "О, каква си красавица!"- казал той, - "има ли тук още като теб?"
         По този начин на същия утъпкан квадрат от Рила намерил цели петнайсет гъбки!
         С жените е абсолютно същото. Трябва да дадеш, за да вземеш.
         "Ти си яка пичка" - подхвърлих деликатно на Минетушка. - "Ще дойдеш ли с мен навън да пушим по една цигара?"
         Чуха ме всички. Волната ездачка неволно смръщи от яд пъпчивото си лице, а Клатибаджакова без малко да заекне, че иска да се научи да пуши - не за друго, а "ей така, за компания".
         Слязохме чак долу, до контейнерите с боклук. Там ни изпъди Оргазмозаторката.
         Бутнах й една от моите цигарки, разбира се. Да й светне пред очите и да се излекува от притеснението си.
         Май се лъжех нещо - дали от разказите на една моя позната за това как е направила аборт, или от новините във вестниците за подхвърлени деца...
         Още с първите две дръпвания сивата и студена вечер стана някак по-цветна и приветлива. Прегърнах Минетушка. Тя се сви като топло бяло зайче в полите на балтона ми. Целунах я. Какви устни, Господи!
         "Искам да ти направя поне хиляда деца" - прошепнах аз.
         Халката й се стегна уплашено. Откъде да знае горката, че не мога да имам деца?
         От кофите зад нас се чу стон. Бебешки плач.
         Гъбите отварят неподозирани врати на съзнанието, но ако имаш тренинг, можеш да бъдеш добър портиер. Не, това не беше халюцинация.
         Никой не знаеше какво трябва да се направи в случай като този. Тикнаха детето в ръцете на Точилкова и се засуетиха. Телефони, полиция...
         "Време е да потеглим към аерогарата!" - каза Оргазмозаторката и погледна тъмночервеното хлипащо парче месо като че ли то бе собствената й употребена дамска превръзка.
         Аз и Минетушка не можехме да тръгнем с групата. Полицейските процедури са тягостни и изискват доста време.
         Ключ - "Романтичният хипарлив любовник":
         "Слушай, искаш ли когато всичко свърши да отидем у нас? Имам страхотна музика. И вино..." - предложих с най-гърленият си съблазнителски глас.
         Когато влязохме в топлата ми таванска стаичка, телевизорчето още работеше. Пак бях забравил да го изключа.
         "И една извънредна новина, която получихме току-що" - каза Миа Сантова, - "Самолетът на "Балкан", изпълняващ редовен полет от София до Мюнхен е експлоадирал няколко секунди след отделянето си от пистата..."
         Теменужка се хвърли в обятията ми и заплака.
         "Няма нищо, миличко" - утеших я аз. - "Можехме да сме там, но имахме късмет. По принцип всички сме пътници, но някои просто пристигат по-рано."
         Тя хлипаше неудържимо. От радост или от страх? Целунах я по челото. Чувствах, че вече я познавам така добре, та да мога да играя карти с нея без тя да е срещу мен.
         Знаех какво й се ще да чуе: "Сега обаче сме си само двамата, нали коте. Искам да остана с теб до края на живота си. Обичам те!"...
         Този път май бях искрен.
         Хубаво и сговорчиво момиче. Свястно, от провинцията. Да има кой да се грижи за мен - докторите не ми дават повече от шест месеца живот.
         Последният ден на двайсти век, не знам си какво. Лотарии. Ако не ме лъже швейцарското сирене в черепната ми кутия, новото хилядолетие настъпва в навечерието на 2001 година, нали? Така бях чел.
         Защо всички са се забързали към новата епоха? Като отличници, амбицирани да вземат две години за една. А дали наистина са готови? Няма ли да ги скъсат на изпитите? Защо вместо да убиват хората не открият лекарство против СПИН или рак, а?
         Излегнах се върху одеалото и кръстосах крака. Пуснах си реге и запалих нова цигарка. Гушнах Теменушка. И тя ме прегърна топло.
         Псиоцибите са си перфектни, както разправят. Отпушват носа и ти минава гърлото. А освен това лекували всичко - даже и болести, за които не си чувал да има лек...