Цвета Делчева е родена на 3 април 1960 г. в гр. Панагюрище, България, а от 1980 г. живее в София, за известен период в Брюксел, а в момента - във Виена. През 1985 г. завършва специалността право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като литературен сътрудник в Студентския дом на културата, като редактор в седмичници за образование, наука и култура в София и като юрист в държавната администрация и в частни фирми.
Литературни текстове пише от гимназиална възраст, а от 1982 г. насам имам редица публикации в периодичния литературен печат в България.
През 1985 г. голям цикъл нейни стихове „По нишката тънка“ е включен в антологията „Общежитие“ на издателство „Народна младеж“, София. Следват пет самостоятелни поетични книги - „Отвъд предела“, 1992 г., издателство „Пан“, София; „Изрядна нощ“,1995 г., издателство „Свободно поетическо общество“, София ; „Слънцето си е на мястото“, 2000 г., издателство „Аквариум Средиземноморие“, София; „За градовете и нещата“, 2004 г. и „Краят на лятото, вечността“, 2006 г., издателство „Стигмати“, София и на френски език - „Des villes et des choses“, издателство Bén
évent, Франция.
По книгата „Отвъд предела“ е направен моноспектакъл, представен в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по време на Майските дни на културата през 1992 г. Има награди от конкурса за студенти-литературни творци 1984 г.; Рицарски литературен конкурс за поети-средиземноморци - 1999 г.; конкурс за стихотворение „Да откриеш себе си“ на БНР 2001 г. и номинация за наградата „Хеликон“ - за нова българска художествена проза. Последната изява на авторката е представянето на последната й книга - „Краят на лятото, вечността“ - на български и немски, в българските културни институти в Берлин и Виена.
Критиката определя нейните творби като поезия, която следва свои пътища, изгражда и индивидуализира лирическия глас, прави го разпознаваем, поезия, която не попада в онези мрежи от понятия и определения, залагани обикновено там, откъдето са минали и ще минат други творби. Последните й книги обитават гранични жанрове - между поезията и прозата, поезията и драмата.
|