ИЗГУБВАНЕ

Съблякла съм кожата,
сребриста и лъскава.
Вглеждам се в нея -
усещам я чужда,
празна,
студена,
изцъклена.
Сякаш не е била част от мен,
А единствено -
обвивка ненужна.

Съвсем гола съм.
Оглеждам се.
Търся се.
Виждам се -
уж съм аз,
а не е останало нищо -
мъртва душа,
сгърчена ядка,
куха частица
от настоящето.

Сетивата изтляват.
Отегчени,
уморяват се мислите.
Чезна в копнежа,
че някога отново ще мога
да си говоря с облаците.
Сега се боя,
че нямам какво да им кажа.
Бягам от себе си.
Разтварям се в миналото.

Не зная къде съм.
Губя се, викам.
Ала аз съм безчувствена -
кой ще ме чуе?
А и бездруго
тук няма никого...
Превръщам се бавно
в мъничка точица
сред меките сенки на тъмното
зад очите си.