Десислава Потоцка

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | публикуване

 

 

***

 

 

Защо нямам две сърца -
Едното за теб да стои, непокътнато...
Воал призрачен, като дъх да обгръща.
Хладен кладенец.
Тъмна сянка. Тишина.
Нежни отблясъци
Потъват в мастилена пустош.
Зелени крилца.
Лек повей с привкус на сънища.
Капчици лъчиста светлина.
Дървено столче.
Дом. Остров.
Тих пристан
За уморените сетива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. юли 2003 г.

©1998-2019 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]