Не вярвам на присъствието.
Отпечатъците  не са доказателства.
За съществуване.
<дори във Него още се съмняват>
Пет секунди остатъци.
Не ме питай какво си спомням.
Не се сещам да имам в архива
снимка със твоето име.
Напомняш ми на мен
срязана наполовина  

ЕЛА -       
         - ДА!  

Атина е бясна,
В пламъци
И слюнки
Мрази ни, заради съвършената адаптация
На клетките ти към моите
О, Боли ли?!
И навярно някога не ще си спомниш
Озлобеното ни разделение
Не ме намираш, но ще търсиш втори шанс
За покаяние
Пред олтара
Пред дървото
Под земята
В храстите
Пред майката Природа
Призоваваш спомените да те върнат
във тялото ми на пристрастие
Крещя в лицето ти
В лицето ти се смея
Ще полудеем.  

Още малко и ще полудеем.