Чакай ме на петия ред отдолу нагоре
в третата буква на съществителното ми,
допълнено от страх и объркване.

Чакай ме на седма страница,
там, където още има време
героите ни да се разминават по случайност.

Дано не се объркаш само
и не идеш в края,
защото всичко там е твърде ясно.
Всичко там е твърде вчера.

Не обичам междуметия.
Търси ме във поантата на драмата -
хвани ме за косите и ме измъкни оттам.

А ако не ме намериш -
няма страшно.
Ако се срещнем някак между редовете
няма начин да не се познаем.