рачеше насам натам обут с две леви обувки

и всмукваше отровата като въздух я дишаше

не пиеше отдавна не пиеше

само се тровеше от време на време

на кого му дреме когато с нищо не пречиш

24/7  не му стигаха за да се изпише

себе си не помнеше само опитваше

да татуира семена по дланите си

и да чака разтворен да поникне надежда

подвежда го мисълта за спокойствие

точно когато покривите са на път да се срутят

барут вместо кръв по вените му изкъртват

стените на клетките сплетени в кожа

безбожен

безбожен остана от страх да повярва

в попарени образи на никого нужни

не е тъжен

пътищата му криви корави и кални

ненормално банални сродяват го с Милър

навярно случайно безплатно му дават уроци

по пороци  прераждане на стари пороци

катери се все по-надолу не знае какво и не иска да знае

но ходи там особено често

но вижда на дъното някакъв отговор

в устата му слюнки на истина

онова дето търси среща го в питанка

и го пита още колко ще ходиш в тая посока

дробовете му от екстаз са подути

обувки

трябват му две десни обувки.