***

Димитрина Тончева

Кореспондирам си
поезия с вятъра –
ту му пращам
моята слабост,
ту му пиша
колко дълго съм силна.
Той подобаващо
ми отвръща –
с брулени полети,
препънати крачки,
понякога с ласки –
зависи от случая.
В проза се срещаме рядко,
колкото да си търсим в очите
концептуални
и технически грешки.
На читателя
това му харесва,
щом ни позволява
мисията да бъдем
духовни любовници.