Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Това едно / Можеш ли го“

 

13.

 

 

 

И не е ли въпрос на състояние или на нагласа на духа
съществуването на два свята, не-материалния –
на изострена чувствителност, или направо на психоза,
а материалния, усещането за материален свят –
на лошо настроение? Или е въпрос
на правилна употреба на понятия? Нали е ясно,
че това, което ще опише едно дете, поставено пред Ниагара,
не е което всъщност представлява водопадът?
Или това, което мъжът разказва за любовта, че не е любовта,
която той изпитва? Или което гладният разказва за хляба,
нали е ясно, че не може да е хлябът? Светът не е
ни това, ни това, нито което и да е, което
през главата ми минава и не знам какво е,
защото е голям светът, а главата ми е малка,
и защото са къси аршините, с които меря, пригодени са
да мерят човешкото, та не улавят не-човешкото.
Търся света, а човешкото намирам вместо него.
Дори на него да прилича, пак не е той, защото
познавам не света, а отношенията с него,
отпечатъка от отношенията, оцветени
с човешки съдържания. Гледам света, но виждам
погледа си в него, слушам света, но гласа си чувам.
Чета не книгата на битието, а собствения коментар
на своя прочит. Ето – имам ли две начала,
светът ще се дели на две, стана ли едно –
едно ще стане и светът, с толкова аспекти,
колкото поискам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 12. февруари 2021 г.
Публикация в кн. „Това едно / Можеш ли го“, Илко Димитров,
Изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2013 г., редактори: Силвия Чолева, Христианна Василева.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]