Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Това едно / Можеш ли го“

 

17.

 

 

 

Възприемам цялостно света,
но го познавам на части, разсипван методично
и отчетливо в разума и в сетивата ми.
А тръгна ли да изразявам, светът се изкривява допълнително,
загубва почти всичко
от първоначалната си свежест, направо
променя облика и съдържанието си, целият
изчезва, заменен от опитите да го изразя
с наличните си средства. Но понятията
не са светът, те са приумица, която
замества света, сякаш е нездравословен
и опасен директният контакт, та трябва да се сложат
предпазно облекло и кислородна маска.
Съществувайки в приумиците на понятията,
виждам как съм цялостен отвътре, но как да стана
цялостен отвън, как това, което изразявам, да е равно
на изразяваното, не нещо друго? И питам се,
дали това е пътят – приумицата да изчезва, да се претапя
в света, да става по-реална, така че
да не долавяш разлика, дори съвсем отблизо?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 12. февруари 2021 г.
Публикация в кн. „Това едно / Можеш ли го“, Илко Димитров,
Изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2013 г., редактори: Силвия Чолева, Христианна Василева.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]