Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Това едно / Можеш ли го“

 

22.

 

 

 

Почти нищо не разбирам от точни науки, но Хайзенберг и Гьодел
не ми внушават чувство за объркване и за несигурност, нито
за безнадеждност. Това не е пропадане в нов цикъл на стъписване
или в нов цикъл на тотално усъмняване, нито е ступор
пред непосилността на съществуването, това е по-скоро взрив
на неподправена енергия, изчистен от условности възторг
от този неправдоподобен свят. Да признаеш, че разумът не е
единствено възможното решение,
защото вече не доставя увереност,
а увереността е онова, което трябва да доставя по подразбиране,
за разлика от други средства за познаване,
да признаеш, че несигурност и непълнота е онова,
което е отпред, и към което съзнателно вървиш –
това е висша сила, не слабост. Видял си,
че вече не работи досегашният модел,
прекалено подреден и тесен е, за да е верен –
не доставя света, а това, което човекът си представя, че е свят,
разбрал си го – отвори вратата и излез!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 12. февруари 2021 г.
Публикация в кн. „Това едно / Можеш ли го“, Илко Димитров,
Изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2013 г., редактори: Силвия Чолева, Христианна Василева.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]