Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Това едно / Можеш ли го“

 

24.

 

 

 

Не плодовете на знанието, а отношението към самото знание
е онова, което прави уникално времето ни и уникално знанието.
Лишено от крайна цел, повратни точки, фундаменти и пилони,
знанието вече не задоволява ничии нужди, нито божествени,
нито човешки, защото едните са неясни, а другите ограничени,
а задоволява себе си,
насищайки се с глад и жажда за самото себе си,
храни се с глада за себе си, утвърждава се в съмнението си.
Змия с опашката в устата си, гледаш края – виждаш началото.
Дом, който се издига към основите си, плод,
растящ към свойто семе.
Дърво, с клони в земята и корени в небето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 12. февруари 2021 г.
Публикация в кн. „Това едно / Можеш ли го“, Илко Димитров,
Изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2013 г., редактори: Силвия Чолева, Христианна Василева.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]