Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Това едно / Можеш ли го“

 

34.

 

 

 

Нито слизаме, нито се изкачваме,
нито приближаваме към нещо.
Както светът не е краен, за да настъпваме към него,
за да достигаме до крайна цел, за да добиваме
междинен резултат (нали не може
да има измеримо в неизмеримото!), така
и ние не сме крайни, за да се добираме
до пределна човешкост, провиждана
в божественото бъдеще. Не се приближаваме,
а се избистряме, избистряме виждането си,
започваме да различаваме все по-ясно
света и себе си, откривайки
на мястото на старите неща и състояния
напълно нови, неподозирани неща и състояния,
някак припокривани от тях, забулвани. Не само
нови състояния, но и нови съприкосновения,
нов тип съприкосновения, вдигащи
поредната завеса. Но нито светът става по-голям,
нито ние, защото се увеличава не обемът,
а наситеността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 12. февруари 2021 г.
Публикация в кн. „Това едно / Можеш ли го“, Илко Димитров,
Изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2013 г., редактори: Силвия Чолева, Христианна Василева.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]