34.

Нито слизаме, нито се изкачваме,
нито приближаваме към нещо.
Както светът не е краен, за да настъпваме към него,
за да достигаме до крайна цел, за да добиваме
междинен резултат (нали не може
да има измеримо в неизмеримото!), така
и ние не сме крайни, за да се добираме
до пределна човешкост, провиждана
в божественото бъдеще. Не се приближаваме,
а се избистряме, избистряме виждането си,
започваме да различаваме все по-ясно
света и себе си, откривайки
на мястото на старите неща и състояния
напълно нови, неподозирани неща и състояния,
някак припокривани от тях, забулвани. Не само
нови състояния, но и нови съприкосновения,
нов тип съприкосновения, вдигащи
поредната завеса. Но нито светът става по-голям,
нито ние, защото се увеличава не обемът,
а наситеността.

върни се | съдържание | продължи