Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Това едно / Можеш ли го“

 

*

 

 

 

Разпиляно живеех, объркано, разпилян беше животът ми
и нито книгите, нито ракията го свързваха. Какво ли не опитах,
защото не знаех къде съм, не ми харесваше това, което става
с мене, но не можех да го спра, защото бяха далече книгите,
твърде далече, провиждаха се някак, но не като протегната ръка,
като реален глас, а като негласен упрек, като сянка
от приведена глава. Какво ли не опитах
и смъртта не ми хареса – имаше вкус на пръст и на повърнато
по дрехите, и на охлузено лице – иди после обяснявай,
че си се препънал в тъмното по хлъзгавите камъни на Царевец,
и на Вийон, който ни скара, дявол знае как,
та се бъхтихме като животни.
Преди това обаче рецитирах стиховете си пред онзи кухавелник
с платинено парче на черепа,
който ми отвръщаше със Завещанията наизуст,
и пред Джеро, който също си отиде, Джеро.
Разпилян беше животът ми, объркан,
та знам вкуса на единението
и задачата на самотата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 12. февруари 2021 г.
Публикация в кн. „Това едно / Можеш ли го“, Илко Димитров,
Изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2013 г., редактори: Силвия Чолева, Христианна Василева.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]