Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Това едно / Можеш ли го“

 

*

 

 

 

Не се развих изобщо. Каквото ме теглеше в началото,
това остана и до края, само по-ясни ставаха въпросите
и по-болезнена умората от това непрекъснато повтаряне.
Какъвто бях, такъв останах – духът ми – много за този свят,
а разумът ми – малко, и нищо помежду им.
Друго ме водеше – не земното, вълнувах се от онова,
което бе невидимо, а видимото ме разсейваше,
отвличаше ме от невидимото с много движение
и много шум, придърпвайки. Главата ми бе тук, но всъщност там,
където е без тялото. Уседнал, но и разпилян навсякъде.
Възприемах състояния, не факти, усещах отношения,
откривах връзки между несвързани неща,
но не съзирах положенията им.
Покривах нещата, но не ги схващах. Не познавах с разума,
но познавах с духа си. Изглежда за това съм писал цял живот –
за цялостността и за познаването. Защото по себе си разбирах
какво проклятие е да не бъдеш едновръх и под едно небе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 12. февруари 2021 г.
Публикация в кн. „Това едно / Можеш ли го“, Илко Димитров,
Изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2013 г., редактори: Силвия Чолева, Христианна Василева.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]