Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Това едно / Можеш ли го“

 

5.

 

 

 

Аз не съм две, а само се виждам така, защото
гледам с една от частите си, с едното си око,
сякаш с него виждам по-добре. Ако отворя двете си очи,
ако съумея да гледам целия,
едновременно с всичките си части,
няма ли да видя друго? Едно друго,
което няма да са двете части, свързани в едно,
а нещо съвсем различно от двете заедно.
Ако гледам целия, няма ли да ми се вижда
вече необяснимо дребнаво, направо изкуствено
това разделяне – виждайки по-надалече,
голямата картина? Защото не може вечно
да продължава тази драма – човекът
да се вижда по-малко от това, което всъщност е.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 12. февруари 2021 г.
Публикация в кн. „Това едно / Можеш ли го“, Илко Димитров,
Изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2013 г., редактори: Силвия Чолева, Христианна Василева.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]