Илко Димитров

X

къде стоите еталони образци на идеи защото
сигурно сте някъде в мен ли в друг ли някой
или без място сте и само във времето сте разположени
без всякаква протяжност сигурно ви има защото
живите образи във вас се разполагат за да придобият смисъл
и начален тласък та как иначе суровото явление ще се насити
със значения ако не се насложи в предсъществуващ образ
който да приеме явлението в себе си и да го формира
тъй както матрицата формира течния метал
придавайки му форма и чрез нея смисъл
но къде сте неосезаеми как съществувате
без да сте живи как ви има без да пребивавате
така невъзможни за допир но толкова въздействащи
като че сте по-живи от живите
някъде в гънките на реалността се криете там където
времето не преминава а стои застинало сякаш
няма сили да преодолее криволиците на битието
но как въздействате като сте напълно неподвижни
може би суровите явления веднага щом се появят
минават през гънките откъдето вече променени
излизат на повърхността те идват при вас образци
не вие при тях защото са бурни и размътени
суровите явления и търсят покой и яснота
за да бъдат разпознати а покоят е където
времето не преминава и стои застинало наистина
как времето стои над вас и не преминава сякаш
зорко бди да не проникне нищо живо
в безмълвния покой там където вие сте непроменими
кой може да знае това кой може да разбере
защо от не-живот животът се нуждае

X

мъча се понякога от чист интерес да проумея какво
говорят философите и какво пишат сякаш разбирам
най-общо за какво става дума но изляза ли на улицата
или започна ли да копая градината или пък вдигна ли
чаша с вино сякаш нищо не съм чул сякаш нищо
не съм прочел от философите нищо от тях не ми се появява
когато правя тези неща или изобщо нещата от живота
питам се кое пречи на философите да вържат думите си
за чашата с вино или кое им пречи да пуснат думите си
по улиците да не би да ги е страх че някой ще им стори зло
или пък ще се изгубят в навалицата каквито са малки

X

не се отчайвай ти не си животът

X

има път след истината и лъжата те
назад остават някъде като попътни знаци
които вятърът навява с прах докато
съвсем изчезнат в мрака има път
нататък откъдето иде светлината