Веднъж смъртта ме закара до София.
Тогава нощната лампа над Витоша се просълзяваше,
а капките осветяваха огледалните удари
от последния акорд на Албинони.
Щях да се осмеля да дойда при тебе
за последно докосване и първа метафизичност.
Щяхме да бъдем щастливи,
точно така, както ми беше казал че трябва да бъдем
завинаги.

---

^* Стихотворението е отличено с първа награда на
Националния студентски конкурс „Шумен“ - 2013 г.

върни се | продължи