Евгения Динева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

 

САМОТА

 

Евгения Динева

 

 

Мирише на портокалови кори
и пушек, който се процежда през
старите, ръждиви кюнци
в кухнята.
Зимното слънце пробива
облаците от алуминии
и разтича съвършените кристалчета,
накацали по голите клони на тополата,
която вече стига до ронливия покрив.
Измих си зъбите
с ледена вода
от разваленото кранче в банята,
върнах книгите обратно на секцията.
Помогнах на майка ми -
извадих от чантата каквото беше купила -
продукти за торта
за Коледа
до която оставаха четири седмици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 20. декември 2022 г.
©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]