Красимира Джисова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

 

ЛИТУРНЕ. ПОДГРЕЙ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

 

Красимира Джисова

 

         Улицата е доказано безкомпромисно място, но не само заради това се усъмних, че първото по рода си Литурне ще се случи повече от един-два пъти и ще изпълни обещанието си за турне по улиците на София, "а скоро и в други градове". Обикновено литературните пърформанси се затварят в стеснителните пространства на залата, кафенето, клуба и предварително ограничават аудиториите си. Слушателите се състоят предимно, а много често и изцяло, от писатели и поети, и така четенето се херметизира и банализира до гилдийна среща.
         Нямам предвид полезността на литературата, а двустранно нарушената комуникация автор-публика. В периферията, без актуални представи за съвременна българска литература, остават читатели/ слушатели, които имат неблагоразумието да живеят в градове с население под 150-200 хиляди души. Няма да говоря за публиката, самоизолирала се поради достатъчното удоволствие, което получава от свинско на скара, ей-такива-цици по телевизора, и що-годе поддържащ се сексуален обект. Нито пък ще коментирам онези, които твърдят, че поезията трябва да бъде нежна, разказът - кратък, романът - прелял от кръв, сперма и лайнери. Подобна „договорена" естетика само поставя автора в ницшеански ъгъл, където неговите читатели още не са се родили.
         Разбира се, от другата страна са самите пишещи, чиито текстове не стават за публично изговаряне, защото са безспорно скучни или адски дълги, например, „непостижимо“ академични, или авторите им не успяват да ги артикулират и през цялото време изглеждат така все едно ще припаднат.
         И когато Александър Мануилов ми написа в mail, че заедно с Ангел Игов, Димитър Кенаров и ВБВ инициират литературно турне, си казах: „Аха, Survivor“ и за малко не си закачих лентичка в знак на съпричастност. Отидох на обявеното по-късно място „някъде край НДК"; пред Пилоните, както се оказа впоследствие. Познавах техни текстове, но не от изпълнения на живо и се надявах, че глас-текст-улица ще се синтезират и променят лошото ми отношение към този вид литературно поведение.
         Известно е, че публиката на улицата е ситуативна и присъствието й не е доказва, че е била публика преди, нито предполага, че ще бъде. Тя идва отнякъде, преминава край четящия и моментът на заслушване и спиране, не съвпада с началото на текста. Слушателите трябва да реконструират историята „досега", което е забавно от друга позиция. Проблем са и типовете, които прекъсват четенето. Пияни и ядосани, и обичайни простаци, предимно. Въпреки изброените задължителни неудобства, Турнето дава възможност да се разбере, че литературата не просто мърда, а се движи, отваря се към хората сред пространства, направени за разходки, срещи, засичания, разговори (площад, градина, алея) и се еманципира от академичната авторитарност.
         До този момент в София литературите си разхождаха освен гореизброените и: Петър Чухов, Иван Христов, Мария Калинова, Стефан Иванов, Тодора Радева, Камелия Спасова, Силвия Чолева, Стоил Рошкев, Надежда Радулова, Мария Василева, Георги Господинов, Петър Петров и др. Така че, който иска да подгрее новата българската литература и избере какво точно ще подгрява, да следи разписанието в www.litclub.com - официалният медиен партньор.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. октомври 2005 г.
Публикация в сп. „Кръг“, кн. 24, лято 2005 г.

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]