ИЗ „СМОЛНИ КНИГИ“

Красимира Джисова

1.

Представата ми за стена е срутена

Идва ми да я поставя във музей,
който никога да не отваря,
дори на важни дати,
дори за специални посетители -
особено за тях

Прииждат с думи
след нещастни случаи
(колко много случаи и всичките
нещастни)
архитекти на душата,
на интимните й кланици

Не са ли думите ми думите им,

езикът ми - последовател,
отдаден на традиционен траур
сред полудели
от пиянство оплаквачи,
кучета, букети, просяци,
саксийни иглолистни,
ръце, които произвеждат
пръст и неми
еднотипни курви
в неми еднотипни кадри

2.

Затова си няма род

Говори мъжки, женски

Копие

:на чудовищния си баща,
                                                  според майката

:на чудовищната си майка,
                                                  според бащата

Това не са родителите ти, Сърце

:са гладни,
       Гладни

Ще те изядат

След това ще си направят ново