Диан Киров
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора
Синият октопод
Два часа сън. Два часа младост. През останалото време насъсквах синия октопод срещу спящите в корубата на двора.
И в тази синя олелия от хралупата излизаше жена, която с октопода се преборваше...
Настана синя тишина, по-синя от ръцете на човек, който е забравил името си...
Два часа сън. Два часа младост. Насъсквам синия си октопод срещу малкото солено островче. По този начин играя с него.
върни се | съдържание | продължи
Електронна публикация на 16. ноември 2020 г. ©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!