Диан Киров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Синият октопод

 

 

Диан Киров

 

       

      Два часа сън.
      Два часа младост.
      През останалото време
      насъсквах синия октопод
      срещу спящите в корубата на двора.

       

      И в тази синя олелия от хралупата
      излизаше жена, която с октопода
      се преборваше...

       

      Настана синя тишина,
      по-синя от ръцете на човек,
      който е забравил името си...

       

      Два часа сън.
      Два часа младост.
      Насъсквам синия си октопод
      срещу малкото солено островче.
      По този начин играя с него.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 16. ноември 2020 г.
©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]