Диан Киров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Нападатели

 

 

Диан Киров

 

       

      Отрязаха главата на змията
      и казаха, че в шарената пита
      живеят сто оси.
      После забелязах, че жабите престанаха да си играят
      с плитките на царевичния човек.
      Следобеда набързо размени настоящето за спомена, когато
      тук е имало огромни пити с мед, а не оси.
      ...Защото хората си тръгват и се връщат,
      облечени във ризници.
      Домът ми бил странен, подсказваше ниският човек
      на онзи звездоброец.
      Заразата кипяла в порите на къщата,
      а лампите бълвали омраза.
      ...пиел съм кръвта на зайците, бил съм сукал от
      вимето на моите овци и трябвало
      да изгоря на клада.
      Оставиха ми пет минути сън и
      пет минути младост. Останалото
      време го плениха...
      Естествено че заваля и мълнии
      посипаха лицата им.
      Осите се изплашиха и повече
      не се завърнаха!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 16. ноември 2020 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]