Диан Киров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Скитник

 

 

Диан Киров

 

       

      На всеки празник бил неканен гост.
      Пиел от виното на хората, ядял от хляба им
      и сам пред огледалото вдигал тост,
      въпроси зли не спирали да го нападат.

       

      Заспивал прав на края на града, където
      мишето хоро се виело
      и вечер само
      с миши кожи се покривал!

       

      Познавали го малки и големи,
      щом мишките повеждал към града
      веждите им грейвали
      засмени.

       

      Един скитник пристига пак за празника,
      но този път, прогонен от тамянения дим,
      тръгва бавно към реката
      после чува се камбанен звън! +

       

      Ще дойдат мишките да търсят своите кожи
      и нови празници ще връхлетят града,
      ще освежи реката своите велможи
      и ще разкрие своята гръд.

       

      Сред крехките вълни ще грейне пламък,
      водата скитника ще съживи,
      ще го докосне пак по рамото,
      нов празник ще му съчини!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 16. ноември 2020 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]