Диан Киров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Върни ми дъждовете

 

 

Диан Киров

 

       

      Върни ми дъждовете,
      бурите върни
      сега вода ми трябва.
      От дни нашата къща гори.
      Заприличала е на огромна пещ, в която
      може да се допекат хляба и месото

       

      Със сигурност ще го сторят живеещите на съседната улица

       

      Някога в дома ни живеели зли роднини.
      Казват, че от жажда пресушили
      всички кладенци в селото, а децата
      им се раждали по стърнищата.
      После ги прогонили,
      но златото останало,
      зазидано в комините.
      Върни ми дъждовете, бурите върни!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 16. ноември 2020 г.
©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]