Висят като камбани в двора

Димитър Зашев

Висят като камбани в двора
отгоре лястовичите гнезда
и успокояват безметежно взора.
Какво, че няма птици над леда?
Сега е зима:
сякаш топла есен.
И в моята запяваща душа
отново блика дивна песен.
Befinden.
Кротко е пред мене.
Стихнал:
се теша.
Аз зная:
има болка и отсъствие.
Без път съм днес
Сияен.
Пред леда.
Но пак ще има спомен
като знак,
напътствие,
ще има пак откос от птичи полед -
намек за очаквано от тебе „да“.
Ти - мое песенно отсъствие,
камбанен дъх
(всред глухота).

Благоевград, 20.12.1999

върни се | съдържание | продължи