Не съм en face, край Коридора

Димитър Зашев

Не съм en face, край Коридора,
изцяло проснат, на „простора“,
но пък съм аз, самият аз
и дрехите са част от „мен“,
и те са с търсещи лица
съвсем сами
(и без слънца),
очакващи,
откъм простора:
да огрей.
- Я, с тези дрехи
цял един, безмълвен,
чародей...
Те носят тежките следи
от скритата тревога.
Събират мрачния ми лик.
Навън тръби.
Безличието изисква бога.
О, трепетност убога
на разложени в „тела“ тела.
О, дрехи-сенки:
повик към смъртта.

2001

върни се | съдържание | продължи