Гледаме как всяка седмица
камион пуска
поредната глутница в нашето село.

Да отърве града от бездомните.
Децата не са
първото нещо, което ядат.
Намираме кучешки
зъби в качулките си.

Чичо ни заключва на улицата.
Мариса отваря огромната
ни ключалка с кутре.

Сушим косите си на газовата печка.
Ставаме на кисти в тази къща,
изроден плод.

Кучешките стомаси са гробището
за синджирите и ключовете ни.

Сигурната доставка в село
е камионът. Глутниците
го търсят с вой.

Чичо ни заключва на улицата.
За да преборим кучетата,
се въртим, докато не залитнат.

Пощата дойде в нашето село,
само веднъж.
То облиза пликовете с пламъците си.

Той заключва Мариса на пътя.
Аз подхвърлям плитки
на кучетата. Докосваме кутрета
през ключалката.

Чистя кучешки зъби
от косата й като въшки.
В зеления здрач грайферите
на камиона
поглъщат единствения път.

Кълнем се, той няма да види, че
сплитаме косите си в общ камшик.
Отпрашваме.
Камшикът изсъсква зад нас.

В село дойде просяк веднъж.
То изтръска пепелта си в паницата му.

върни се | съдържание | продължи