По влаковете хвърляхме камъни,
увити в любовни бележки
и телефонни номера.

До сергията за риба и мляко
продавахме палачинки
с рози. Никой не си купи
втори път. Ти каза,
че птиците движат
крилата на мелницата.

Докато подхвърляше тестото
във въздуха, ръцете ти
придобиха формата
на форма. Родината беше
по-млада от нас.

Имаше друг град, където ти беше
млекарят, а аз мляното жито.

Където ти разтриваше възлите
от гърба ми
и ги трупаше на купчина зад нас.

върни се | съдържание | продължи