отвори прозореца когато не можеш да дишаш
запали цигара
гледай какво става навън вали вероятно
това е добре
протегни ръце напълни чашата си с лед добре е
наистина

може би
тя протяга ръце на своята тераса
и пълни шепите си

никога няма да разбера

за пръв път
от толкова години седим –
аз майка ми и баща ми
и вечеряме заедно и
не сме пуснали телевизора и не
забелязваме това

говорим си
истински

за един човек
и едно погребение

познавах те тогава
обичах те тогава
някак знаех че това е
което ще ми предложиш
разговори вечер или край брега
като специалитет
ние никога не минахме през това

по дяволите

обичах да си мисля за теб
там горе ти пращах поздрави
докато издишах дима си
казвах върви братче влез в нея
през носа й през устата й или от където решиш
но нека бъда аз нека нощта
остави надежда
и за двама ни

твърде светло за да е вечер
твърде тъмно за да събуди
желанието за утро

земята е мокро куче
отръскващо бълхите си

не е под елхата не е под прозореца
не оставяй децата
да те виждат
така