не
мога да повярвам че отново съм в това:
да мисля за разстоянието между
лопатките ти и как го карам да
се променя как
кожата по врата ти е
различна от кожата ти върху корема
и върху
дупето; как ме гледаш сутрин – стара и обичаща и
толкова млада
вечерта; ребрата, които
ме опипват докато опитвам да спя които
ми казват хей, това
по дяволите наистина се случва.

Няма
да те пусна, Куки
никога не ме пускай; твоите
малки и бели фигурки ме връщат
в изгрева
на Буда, в колекцията
на съществуването.

без милост, нали, мила моя;
без никаква милост.
реверсно сухожилията се отблагодаряват
на
твоята дума, на твоята мощ – открихме го
двамата, животът на
сутринта, това да останеш и
демонът с малките си
шумящи стъпчици да не
прави червените си неща; тези ръце
не са случайни тези ръце
пипат и знаят и обезкостяват съвсем
нежно, оставяйки хрущялите
на ангелите.

хайде, положил съм се в улея
смърдящ
на мърша на мършата на праведници
и проклетници
на курви и богове; опознай ме твоята стомана
ще ми даде
първото причастие.

грозните, некадърните, скромните –
публика в сенките
                                    винаги

добър

развъдник, поколения посредствена
плазма
жажда по-голяма от скротум;

слепени, дехидратирани от екранна неспособност
дефибрилирани и анорексични и

напразни.

защото тази вечер
николаевна вие
не
значите
нищо
за
мен

защото тази вечер
николаевна аз
знача
всичко
за
себе
си