Дилян Еленков
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог
Макс изневиделица се превърна в Мин, булката
му
падна от ръчичките-ръчища пред портите на двореца-хралупа.
Златната принцеса в завист оразмерява обувката златото е потъмняло сребро, мила.
Един голям ненавършил себе си Голем.
Камъкът от прашката ти, Д., прецежда единствено джуджета.
Спиралата-буболечка в утробата е мимолетна тяга, безкръвен и кръвен дар
към Вселената.
аз идвам при Мое Ми Лу, ти не ме правиш. СТРАХЪТ ми в друга посока – Мое Ми Лу, в твоята Лу. Мое Ми Лу, в теб аз горя, в теб аз мълча, не говоря.
Мое Ми Лу, топките ми се разтапят в устата ти. Мое Ми Лу, той няма да се върне, няма да ти разкаже края на приказката. Мое Ми,
на хълма, на улицата
ето ме, Лу.
Ен Лиу се изплъзва от захапката. Плъзга се по вилицата Ен Лиу на върха на езика на върха на куката.
Ен Лиу върху мушамата, разтворен в кленов сироп.
Ен Лиу сладък като захарта. Брои от 15 до 37 и в момента на своето блаженство моли за милостта на лъжицата.
Електронна публикация на 05. ноември 2014 г. ©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!