като тяло
на египетска котка
тя е пренесена през времето

в което няма тъга.

тази сутрин
се събудих тъжен

погледнах през прозореца –
небето тъжно
посрещаше слънцето

в тъжното ми легло тъжната ми
котка мина тъжно през мен
със своето
тъжно мяучене

изритах я с тъжен ритник
тя тъжно се сви в гардероба

погледнах я и
тъжно отместих поглед встрани

понеже е на 16 а за котките
това си е тъжно;

пуснах телевизора за него няма
да обяснявам
освен че го изгасих без тъга

бих най-тъжната чекия в живота
си
увита в тъжна фланелка която някога
обличах

отново пуснах телевизора
отново го загасих

пих тъжна вода
която поделих
с тъжните си цветя.

щях да мяуча
безпокойно
за изгубената си душа.

безутешно
ще кажете
е по-вярната дума.

и навярно е така.

затова сме тук – да
местим нещата
от
едно място на
друго

понякога намираме
телата си

едно до друго.