Дилян Еленков

проза

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

НО, МОЛЯ ВИ СЕ, ТУК ТЕЛЕВИЗИИ ВИ СНИМАТ!

 

Дилян Еленков

 

„Дилян Еленков се държеше най-провокативно
и избърса с дрехата си носа си пред учениците,
а после пи бира пред комисията. Дебютантът
Николай Славов от Пловдив  направи
демонстративно забележка за неуважителното
отношение на Еленков към всички”
М.Ч.

 

 

 

         – Шмммръцц!

 

        Еленков се изправи пред препълнената със средношколци зала, олюлявайки се.

 

         – И така, мили мой, в 8-ми клас имах учител по рисуване, който ме научи да рисувам дървета. „Дърветата – каза той – рядко са успоредни”. Това беше най-важният урок в живота ми. Шмррръц... Което е по-важно – този господин винаги носеше един и същ син пуловер, и беше обут в едни и същи... шммръцц... важното е да не съдите за... шммрръцц... по дрехите шмммрррр... – и отпи от бутилка бира.

 

        Операторът отдясно се закани с пръст: „Казах ли ти аз, пиянде с пиянде...”. /Тук е важно да уточним присъствието на две телевизии /.

 

        Еленков невъзмутим отвори нова бутилка.

 

         – ...и този човек... в дадения случай... шмръцц... ще ви нарече уморени мозъци, но при стечение на обстоятелствата... плюнки...

 

         Тълпата видимо се развълнува.

 

         – ...и когато, шшмърррц... като подгонен вълк, кърпим страховете си...

 

        Леки ръкопляскания отнякъде.

 

        – И, най-вече, шмммръццц... къде е най-близзззката пп...? А бе да ...

 

        От публиката с триъгълно флагче в едната ръка и сандвич в другата изкочи дебютантът Н.С. и крещи: „Ти си срам, ти си срам, ти си срам”.

 

        – Така, някакви въпроси? – в неведение попита председателката.

 

        Средношколка вдигна ръка:

 

         – Какво е чел г-н Еленков в последно време?

 

        – Какво е чел г-н Еленков си е негова работа...

 

        Еленков се огледа наляво-надясно, усещайки прилив на енергия през носа, размаха ръка в жест, който предизвика вълна от ръкопляскания, и за да не изпусне момента, бързо заяви:

 

        – Никога не мислете лошо за облечените в синьо учители по рисуване!

 

         И изтри цивката си с жилетката.

 

        – Също така – каза – аз спя с дрехите си.

 

        Последва нова вълна от ръкопляскания.

 

        От десния ъгъл на сцената изникна господин с таке и някак прибра Еленков зад завесите.

 

        Какво се е случило там не знаем и не искаме да предполагаме.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. март 2012 г.
©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]