„Дилян Еленков се държеше най-провокативно и избърса с дрехата си носа си пред учениците, а после пи бира пред комисията. Дебютантът Николай Славов от Пловдив направи демонстративно забележка за неуважителното отношение на Еленков към всички”
М.Ч.
– Шмммръцц!
Еленков се изправи пред препълнената със средношколци зала, олюлявайки се.
– И така, мили мой, в 8-ми клас имах учител по рисуване, който ме научи да рисувам дървета. „Дърветата – каза той – рядко са успоредни”. Това беше най-важният урок в живота ми. Шмррръц... Което е по-важно – този господин винаги носеше един и същ син пуловер, и беше обут в едни и същи... шммръцц... важното е да не съдите за... шммрръцц... по дрехите шмммрррр... – и отпи от бутилка бира.
Операторът отдясно се закани с пръст: „Казах ли ти аз, пиянде с пиянде...”.
/Тук е важно да уточним присъствието на две телевизии /.
Еленков невъзмутим отвори нова бутилка.
– ...и този човек... в дадения случай... шмръцц... ще ви нарече уморени мозъци, но при стечение на обстоятелствата... плюнки...
Тълпата видимо се развълнува.
– ...и когато, шшмърррц... като подгонен вълк, кърпим страховете си...
Леки ръкопляскания отнякъде.
– И, най-вече, шмммръццц... къде е най-близзззката пп...? А бе да ...
От публиката с триъгълно флагче в едната ръка и сандвич в другата изкочи дебютантът Н.С. и крещи: „Ти си срам, ти си срам, ти си срам”.
– Така, някакви въпроси? – в неведение попита председателката.
Средношколка вдигна ръка:
– Какво е чел г-н Еленков в последно време?
– Какво е чел г-н Еленков си е негова работа...
Еленков се огледа наляво-надясно, усещайки прилив на енергия през носа, размаха ръка в жест, който предизвика вълна от ръкопляскания, и за да не изпусне момента, бързо заяви:
– Никога не мислете лошо за облечените в синьо учители по рисуване!
И изтри цивката си с жилетката.
– Също така – каза – аз спя с дрехите си.
Последва нова вълна от ръкопляскания.
От десния ъгъл на сцената изникна господин с таке и някак прибра Еленков зад завесите.
Какво се е случило там не знаем и не искаме да предполагаме.
|