КРЕАЦИО

Зашивам те копче по копче
и Нил подир Нил те нанизвам
на шията
                  с бавния смисъл
на пояса, лотоса, камъка -
                                топло плацикан
                                от гривни на водни жени
                                със зелени ухания
жените подводни на втория нощен египет
които ми дават с узрели усмивки
иглата, конеца и копчето
възела късат
откъсват те

нил се увива лъстиво опива
с власинки обвитите свити тръстики
венеца във който те вплитах

Ти защо ми го взе и си тръгна

със камъка