ИЗГОНВАНЕТО

Нощта узрява като синя ябълка
и смуче лакомо от вените на бога
със бебешко примляскване
задъхва се
и наедрява
            наедрява
                         наедрява

Какво ще стане, ако те целуна?
В какви ли думи ще се заплетат езиците ни?
Какви граматики ще се съвъкупляват
в устните ни кухини?
Ще ми повярваш ли,
че кучешкият зъб е запетайка,
която дава паузи между захапванията
и става все по-бърза, все по-бърза, все по-
край...

И се нахвърляме върху нощта - да я разръфаме
да изядем влудяващата ябълка
да дъвчем
да преглъщаме
да гълтаме
и да изтракат като сити хищници
пресрещнали се стръвните ни зъби.

И вече няма да е нощ,
                         а ще е мрак.
Претъпкани с познание ще се изтегнем
да плюем семките и ципите нагоре,
да раждаме звезди,
да пълним кошера
на празното небе
без божното.

Да плюем семките-пчели
и да се хилим
на начина, по който избръмчават
с реактори от слюнка.
Да попляскаме
като деца доволно по коремите си,

а вътре -
                         с аромат на ябълки -
да натежава
мъдростта
на
Бог.