Елена Янева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

ЩУРЕЦ В НЕБЕТО

 

 

 

Разкъсвам
бялата си рокличка на ивици.
Не съм я слагала
от четиригодишна.
И в прималялото затишие
на рахитичния
пресован смогово следобед
ще се завия
с нея
и ще бъда
Тутанкамон, Аменхотеп,
Бинтованата Дулсинея,
моряшката фланелка на Бен Ган,
пижамата на тигър-саблезъб
и деколте, и тротоар
и много други работи
ще бъда...

 

Във премалялото затишие
след сенокоса
когато дядо тъпчеше с ботушите
в каруцата
откъснатото грозде
и джавкаше в смолистото,
                         дордето
магьосваше зърната му
да се прозвънват
и да се разкипяват винно, глъчкаво -

 

аз виждах гъсти гейзери от строфи
                         щурци в небето
                         щурци в небето
които пееха във бъчвата.

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. април 2003 г.

г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]