ЩУРЕЦ В НЕБЕТО
Разкъсвам
бялата си рокличка на ивици.
Не съм я слагала
от четиригодишна.
И в прималялото затишие
на рахитичния
пресован смогово следобед
ще се завия
с нея
и ще бъда
Тутанкамон, Аменхотеп,
Бинтованата Дулсинея,
моряшката фланелка на Бен Ган,
пижамата на тигър-саблезъб
и деколте, и тротоар
и много други работи
ще бъда...
Във премалялото затишие
след сенокоса
когато дядо тъпчеше с ботушите
в каруцата
откъснатото грозде
и джавкаше в смолистото,
дордето
магьосваше зърната му
да се прозвънват
и да се разкипяват винно, глъчкаво -
аз виждах гъсти гейзери от строфи
щурци в небето
щурци в небето
които пееха във бъчвата.
|