Една петъчна вечер влязох в малка квартална книжарница. Забелязах, че е излязъл сборникът с разкази „Истории за кронопи и фами“ на прочутия аржентински писател Хулио Кортасар. Зарадвах се, защото съм му почитател, и побързах да си я купя. Не си направих обаче труда преди да дам парите за нея на продавачката да прелистя по-подробно книгата. В нетърпението да започна да я чета на момента, изхвърлих и касовата бележка. Голяма грешка, както установих по-късно. Оказа се, че съм се сдобил с дефектен екземпляр. За мое учудванеголям брой страници от първата печатна кола бяха чисто бели. Няма как, казах си, такъв ми бил късметът. Не ми се искаше да се разправям и да обяснявам как съм изхвърлил касовата бележка. Прочетох книгата без празните страници, като си обещах на следващата сутрин да отида в друга книжарница и да прочета на крак липсващите страници. По-късно щях да си ги снимам от приятел и добавя към книгата.
         На другата сутрин, още в ранни зори, хукнах към едно място, което отваря по-рано, и затърсих страниците, които в моя екзепляр на книгата бяха бели. Ето какво прочетох на страница 14, която при мен беше бяло поле: „В едно шотландско градче продават книги, в които е скрита по една празна страница. Ако читателят стигне до нея в три следобед, умира.“ Така започваше разказът „Инструкции как да не се изпитва страх“. Въпреки заглавието, аз машинално погледнах часовника си. Излизайки от книжарницата се замислих дали този фабричен дефект точно точно на тази страница е наистина случайност или печатарят е зачел текста и е решил, че такава страница читателят няма нужда да чете и по-добре наистина да остане бяла. Но като се имат предвид съвременните технологии най-вероятно се е получило някакво мигновено приплъзване, а на случайността дължа то да е предизвикало дефект точно на тази страница и точно в моя екземпляр. Тези, които са чели „Игра на дама“, веднага биха дали многобройни примери със съзнателни авторови грешки, които се приписват на печатаря.
         Настоящата „Истории за кронопи и фами“ е първият сборник на Кортасар на български език, който следва стриктно оригиналната подредба на разказите. Всички досега излизали сборници на Кортасар са компилации от различни негови книги, а подредбата е на българския съставител. Повечето от разказите в „Истории за кронопи и фами“ излизат за първи път, други са ни познати от сбирника „Многоетажие“, но сега ги четем в нов, по-добър превод. Свободно като в игра можете да си изберете от кой раздел да започнете - „Наръчник с инструкции“, „Странни занимания“, „Пластичен материал“ и „Истории за кронопи и фами“. Четенето се превръща във вълнуващо бродене в езиковите лабиринти (а защо не и капани) на Хулио Кортасар. разказите са като сънища или като халюцинации. Написани са с блестящ стил, на език, който умело създава огромно напрежение дори в рамките на едно изречение. Читателят се чувства абсолютно свободен. Кортасар дава широко поле за гадаене, дописване, преподреждане. Писателят винаги предлага изненадваща гледна точка към на пръв поглед обикновени неща. Той може да създаде великолепен разказ от това как двама приятели се срещат на улицата, поздравяват се и си продължават по пътя. И нищо повече. Разбира се трябва да се заредите с чувство за хумор, докато четете. Това е задължително. Иначе може да приемете някои разкази прекалено насериозно.
         В сборника всъщност има не само кронопи и фами, а и т.нар. есперанси. Всички те са измислени от Кортасар същества. Общото помежду им е, че им се случват най-необикновени неща. Различават се по това как реагират в дадена ситуация. Когато фамите тръгват да пътуват, предварително надлежно проучват всеки град и предотвратяват всеки възможен инцидент. Например проверяват списъците на дежурните лекари в съответния град. Всичко е планирано до най-малката подробност. И пътуването им минава идеално. Кронопите пък точно обратното - винаги се сблъскват с пълни хотели, изпускат влакове, такситата не искат да ги вземат, а на всичко отгоре и постоянно вали- Есперансите пък са „уседнали, оставят хората и нещата да пътуват през тях и са като статуите, които човек трябва да иде да види, защото те няма да си напряват труда да се придвижат.“
         Хулио Кортасар е роден в Брюксел през 1914 г. в семейство на аржентински дипломат. Преди да се превърне в една от емблемите на на световната литература на 20 век, работи като учител, университетски преподавател и преводач. Пробва се като джаз музикант. Кортасар е сравнително добре издаван в България през 70-те и 80-те години,заради предполагаемите му леви убеждения. въпреки това най-прочутият му роман „Игра на дама“ излезе на български език едва в края на миналата година.
         „Истории за кронопи и фами“ рано или късно ще дойде при вас, дори да не излизате от дома си. Но внимавайте да няма бели страници. Да не кажете след това, че не сте били предупредени!

---

„Истории за кронопи и фами“, Хулио Кортасар, София, 2007, Изд. „Агата-А“, цена: 12 лв.