„Изкуството на романа“ от чешкия писател Милан Кундера започва с уговорката, че няма амбиция да е теоретичен труд, а е „изповед на един практик“. Но когато този практик е Милан Кундера можем да очакваме повече от наръчник по писане на роман. Подобно романите на Кундера книгата е разделена на седем части. Четете есета, наблюдения върху конкретни произведения (например „Лунатиците“ на Херман Брох и „Замъкът“ на Фанц Кафка“), речник от седемдесе и три думи, както и една реч, в която са синтезирани най-важните възгледи на чешкия писател за изкуството на романа.
         Кундера прави обширна ретроспекция на историята (или „историите“, както сам настоява) на европейския роман. Без да изпада в прекомерна обстоятелственост. Откроява „Тристрам Шанди“ на Лорънс Стърн и „Жак Фаталиста“ на Дени Дидро като най-големите романови произведения на 18 век, тъй като те най-добре се възползват от възможностите на жанра. Замислени са като „грандиозна игра“. Франц Кафка успява да постигне „сливането на съновидението и реалността“. Роберт Музил и Херман Брох въвеждат „върховна и сияйна интелигентност“ в конструкцията на романа.
         Кундера се възхищава на създателя на Дон Кихот: „Романистът не трябва да се отчита пред никого освен пред Сервантес.“ Не пропуска да обговаря и анализира Самюел Ричардсън, Балзак, Флобер, Джойс, Пруст, Томас Ман, Толстой, Гогол, Хашек. Подсказва кодове за разгадаване на неговите книги - „Шегата“, „Смешни любови“, „Книга за смеха и забравата“, „Непосилната лекота на битието“. Добре познати на българските читатели книги. Чешкият писател, живеещ от години в Париж, разкрива стремежа си да структурира книгите си като музикални произведения. Научаваме и любопитни факти - например, че първото заглавие на „Непосилната лекота на битието“ е „Планетата на неопитността“.
         Кундера се заема с трудната и малко налудничева задача да чете всички направени преводи на книгите си на езици, които владее. Така открива „загубите“, които настъпват спрямо оригинала. Преводите го принуждават докато пише да мисли за всяка своя дума. Авторъкт споделя тревогата си и от днешното състояние на романа, когато той вече не е трайно произведение, а злободневно събитие. „Романът не изследва реалността, а съществуването - казва Кундера. - Романистите чертаят картата на съществуването, откривайки една или друга човешка възможност.“ Романистът няма нужда да бъде нито историк, нито пророк - той е изследовател на съществуването.
         „Изкуството на романа“ е написана на достъпен език, без литературоведски термини. Показателно е, че няма нито една бележка под линия. От тази книга могат да научат много както изкушените от литературата и литературознанието, така и лаиците. Много добра идея на издателството да повери превода на философ. Боян Знеполски се е справил много добре.

---

„Изкуството на романа“, Милан Кундера, София, 2007, Изд. „Колибри“, цена: 12 лв.