Избрах тъкмо Олимпия за обект на моя пътепис, тъй като името на древногръцкия
град Олимпия се свързва с най-известните панелински състезания Олимпиадите
или Олимпийските игри, които от 50-те години на 20 век отново се организират
в различни страни по света. Само преди няколко дни с изключително пищна
церемония бяха открити последните за века Олимпийски игри - Сидни`2000.
В Елада
физическата красота и свободата са били основни добродетели. За елините
хармоничният човек съвсем естествено е притежавал и високи нравствени качества.
Така още у Омир ("Илиада" и "Одисея") свободен е синоним на силен и красив.
В 23-та песен на "Илиада" Омир говори за учередените от Ахил спортни състезания
в памет на Патрокъл. Тук поетът споменава и за учередените погребални игри
около гроба на Едип в Тива. В "Одисея" цар Алкиной урежда за игри в чест
на Одисей. В цяла континентална Елада, по островите в Егейско море и в
колониите са били организиране безброй игри. Най-важни и авторитетни за
целия античен свят са били четири панелински състезания - Олимпийските,
Немейските, Истмийските и Питийските.
Олимпийските
игри се организират за първи път през 776 г. пр. Хр.. в чест на Зевс Олимпийски
в град Олимпия, който се намира в Алфейските долини в областта Елида на
полуостров Пелопонес. Провеждали са се през лятото (юли и август). Участвали
са само свободни гърци, неопетнени от кръвни престъпления. На жените било
забранено да присъстват, в противен случай ги очаквало смъртно наказание.
По време на празненствата настъпвало свещено примирие между гръцките племена
и полиси, осигурявала се пълна неприкосновеност на състезателите и обикновените
посетители.
Това е което
знаех преди да посети археологическите разкопки на древния град и поради
тази причина нямах никакви конкретни очаквания. Преди това минахме през
Епидавър, където бяхме в огромния амфитеатър, видяхме и останките от светилището
на Асклепий. Пристиганахме късно вечерта в малкото градче Олимпия
с двуетажни и триетажни къщи и малки улички. Настанихме се в малък двузвезден
хотел и посетихме съседния ресторант. На сутринта ни предстоеше да разгледаме
археологическите останки, археологическия музей (В Олимпия има и музей
на съвременните Олимпийските игри, но нас той не ни интересуваше чак толкова.),
щеше да бъде връчен лавров венец на победителя в олимпиадата по литература,
щяхме да импровизираме състезания на стадиона и останалото време всеки
щеше да запълни както намери за добре. Всъщност основният недостатък на
нашата екскурзия беше, че не ни достигаше достатъчно време. Имахме 6-7
часа, за да си наваксаме със спането и в същото време да бъдем свежи на
сутринта, когато имахме също ограничено време до отпътуването оттук.
Археологическите
останки от древния град Олимпия се намират на около 15 минути път пеша
от съвременния град. След като се влезе в архитектурния комплекс, първо
се минава покрай останките от Гимназиона. Запазени са само част от колоните
на източната колонада, но само в основите. В Гимназиона отначало са тренирали
атлетите, а по-късно са се обучавали елините във военно дело. Веднага след
това се намират останките от Палестрата. Това е донякъде естествено, тъй
като младежите първоначално са се обучавали в Палестрата преди да постъпят
в Гимназиона. Палестрата представлява постройка във формата на квадрат.
В нея са се обучавали деца в борба, хвърляне на диск и копие, бягане, скачане.
Също така там децата са слушали политически или нравствени беседи. От Палестрата
видяхме запазени цели колони, които са ограждали вътрешния двор. След Палестрата
се е намирала работилницата на Фидий, но по-късно тя е била преобразена
в раннохристиянска църква, от която сега са запазени стените. Всъщонст
за неопитния и незапознат с нещата турист това смесване на архитектурните
пластовете може да се окаже объркващо. Срещу колоните на Палестрата, между
дърветата видяхме един каменен кръг, а около него основите на колони -
това е бил т. нар. Филипейон, построен е от Филип II след битката при Херонея
през 338 г. пр. Хр.
Но едно от нещата,
с които е била известна Олимпия в древността, е бил огромният храм на Зевс,
построен през 470 г. пр. Хр. От него са запазени само основите, но и те
са достатъчни, за да се разбере каква огромна постройка е бил храмът -
дължината му е била над 64,12 метра, а ширината над 27,68. Имало е няколко
колонади. Височината на храма е била 10,43 м. В единия край е била и величествената
статуя на Зевс, изработена от Фидий. Тази статуя е била изобразявана и
на елински монети. Наоколо е имало и други статуи някои от които са запазени
и се съхраняват в музея. Някои от постройките, които са съществували тук
е доста трудно да се опишат, дори когато се гледа възстановката им. Например
Нимпфейона е представлявал нещо като голям фонтан във формата на полукръг
с множество чучори и 15 статуи на богове на два реда. Бил е построен сравнително
късно - около 160 г. след Хр. Най-сетне стигнахме и до стадиона, макар
че естествено отново щяхме да се върнем да разгледаме другите останки.
Признавам, че стадионът с дължина почти 193 м., с дълъг цилидричен вход
(по-дълъг от този на съвременните български стадиони), наричан крипта,
е много по-голям от стадионите в Епидавър или в Делфи. Но нали все пак
това е Олимпия. Направихме си заплануваните състезания по бягане в няколко
дисциплини пред погледите на групичка немски туристи. Сега следваше да
посетим музея, където щяхме да видим и пълна възстановка на всички постройки
в древна Олимпия и да си конкретизираме представите.
Археологическят
музей е разделен на девет зали, отвън изглежда доста невзрачно, но вътре
могат да се видят наистина интересни неща. В първата зала са някои предмети
от микенската епоха - микенски шлем от зъби на глиган, микенска диадема
от цветно стъкло, бронзови предмети от геометричната епоха и др. Подобни
фигури могат да се видят и във втора и трета зала. Там са изложени и няколко
коринтски шлемове. Също битови предмети с изображения на сцени от митологията.
В четвърта зала посетителят има възможност да види гипсова възстановка
на Нике (богинята на победата). Оригиналът на статуята е бил висок девет
метра и се е намирал в храма на Зевс в Олимпия. Статуята представлява величествена
жена с огромни криле, с голямо перо в дясната ръка, а лявата ръка е вдигната
високо и свита в юмрук. Част от тялото се покрива от някаква дреха, като
се вижда едната гърда и единият крак. Позата създава впечатлението, че
богинята всеки момент ще полети нагоре, но в същото време погледът й е
насочен надолу. В петата зала - най-голямата - са подредени части от статуи
от храма на Зевс. Една от най-запазените е тази на бог Аполон. Статуите
са подредени в същия ред, в който са се намирали в храма на Зевс, като
отделните запазени елементи са свързани с метални железа за по-нагледна
представа. В седма зала е разположена почти напълно запазената статуя на
Хермес, изработена от Праксител през 330 - 340 г. пр. Хр. Тя е висока 2.13
м. Хермес държи в лявата си ръка малко дете, както и дълъг плащ, който
се спуска чак до земята. Цялата поза на тялото му е към детето - дори се
създава впечатление, че се подпира на някакъв предмет, който е закрит от
плаща - вероятно дърво. Статуята на Хермес разкрива едно изключително хармонично
тяло. В гръцката митология Хермес е син на Зевс и на нимфата Мая. Първоначално
е бил бог на скотовъдството и покровител на пастирите, а по-късно става
вестител на олимпийските богове и покровител на пътниците. Тук може би
е изборазен като покровител на пастирите. В осма и девета зала има запазени
предмети от по-късно време, най-забележителна от тях е статуята на император
Адриан.
Така в общи
линии приключи разходката ни в този древен град, в който са се провеждали
Олимпийските игри. Съвременният град Олимпия е малък и вероятно населението
в него почти изцяло се препитава от турисите - магазинчета за сувенири
и гидове, фото ателиета, ресторантчета и малки хотели са основното, което
може да се забележи по улиците. След няколко часа продължаваме пътуването
си за Делфи.