След като в последните няколко години Орхан Памук стана емблематична фигура в балканското литературно поле и остави в сянка Милорад Павич, ето че сега имаме възможност да прочетем нова книга на сръбския писател, издадена в България.
         „Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър“ е публикувана за първи път през 1992 г. - 7 години преди бомбардирането на Белград по времето на Милошевич, което е важен факт. Авторът на „Хазарски речник“ и „Последна любов в Цариград“ не изневерява на стила си и нарушава традиционното повествование като ни предлага два начина за четене на книгата си. Всеки може да избере коя от двете истории първо да прочете - тази на студентката по химия Херонея Букур, наричана Херо, или тази на Радача Чихорич, майстор-строител и наричан Леандър. Легендата за Херо и Леандър, герои на древен гръцки разказ, е една от най-трогателните любовни истории, често разработвана в литературата. Накратко: Младият грък Леанъдр от Абидос е влюбен в жрицата на Афродита Херо, която живее на другия бряг на Хелеспонта. Той всяка нощ преплува протока, за да се среща с любимата си, докато накрая загива във вълните, защото вятърът угася огъня, с който тя му сигнализира. Херо е отчаяна и се хвърля в морето.
         Павич използва тази легенда, тъй като протокът Хелеспонта, който разделя двамата влюбени, разделя и Европа от Азия и така единият герой, който се намира в Европа, символизира Стария континент, другият - Азия, а чрез тяхната невъзможна любов Павич изплита алегория за невъзможната близост между тези два континента. Както в прочутия разказ на сръбския писател „Сервиз за чай Седжуик“ - само че там единият герой се казва Балкан, а другият - Европа. Разбира се, „Вътрешната страна на вятъра...“ е по-многопластов, с вмъкнати разкази и притчи, включително втъкаването на поема за Херо и Леандър. Експеримент, който може да се сравни с романа на Майкъл кънингам „Дни образци“, където е въплътена поезията на Уолт Уитман като първопричина за сюжетите. И при Павич и при Кънингам отделните истории се развиват в различни времена, но имат общи места. При Павич сближиването е смъртта, която настъпва в един и същи час за двамата герои. Разликата е само, че тоза час е в различни епохи.
         Друга метафора, използвана в романа, е за „вътрешната страна на вятъра“. В мотото се казва, че това е „тази страна, която остава суха, докато вятърът духа през дъжда“, но също така е важно да се знае, че един гадател вижда само едната страна на вятъра и затова се необходими поне двама, за да се представи цялостна картина. И така изниква въпросът дали гадателят, който предсказва смъртта на Херо, не предсказва всъщност смъртта на Леанъдр?

---

„Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър“, Милорад Павич, София, 2007, Изд. „Колибри“, цена: 10 лв.