- Аз се отказах да се записвам, тъй като си носех от София един приключенски роман от Артър Конан Дойл. Затова изчаках Сашо на входа. Моят приятел попълни формуляра, пазари се за депозита – нещо, което доста ме учуди – но накрая се записа и потъна между редовете секции на библиотеката – те бяха може би четири или пет. Аз излязох на площадката пред входа и запалих цигара, но се сепнах и я угасих. Сетих се да кажа на Сашо да вземе и една книга за мене от Артър Конан Дойл, тъй като тази, която имах щях скоро да я прочета. Влязох, подминах бюрото с библиотекарката и тръгнах да търся Сашо между рафтовете. Оттук нататък всичко се разви много бързо.
          - Чакай. Спомни си видя ли някой друг между шкафовете с книги. – спря ме детективът.
          - Не, никого.
          - Когато се качвахте по стълбите нагоре към входа на библиотеката, видяхте ли някого да се качва преди вас.
          - Не, видяхме един човек да слиза. Погледна ни доста смръщено – стори ми се, че е пазач или нещо подобно.
          - Добре, давай нататък.
          - Библиотекарката ми извика, че не мога да влизам ако не съм записан и тръгна след мене. Аз минах покрай редиците рафтове, но го открих чак в дъното, той беше приклекнал той и като че ли проверяваше нещо най-долу в основата на шкафа – там където е поставена една дъска с ширина десетина сантиметра, а зад нея винаги има празно пространство, удобно за тайник. Знаех това много добре, тъй като в нас там си криех понякога цигарите. Точно тази дъска ми се видя леко разместена, когато Сашо стана стреснато и ни погледна (защото и библиотекарката беше зад мене). Изясних се с дисциплинираната библиотечна служителка и отидох да отделя една книга на Конан Дойл, която да вземем с неговия депозит. В раздела за този автор имаше само “Баскервилското куче”, но затова пък в няколко екземпляра. Оставих я на бюрото на библиотекарката и подвикнах на Сашо да не се бави. След това отново излязох навън и най-после запалих.
          - Колко време измина от внезапното ти влизане преди това.
          - Както казах всичко се разви много бързо. Може би една-две минути. Но никой не е влизал, а и жената се върна веднага на мястото си, след като преди това ме подгони. Щом си изпуших цигарата, влязох отново вътре и за моя изненада библиотекарката не си беше на мястото на бюрото до входа, тръгнах отново между секциите на библиотеката и зад предпоследната видях жената, коленичила над проснатото на пода тяло на моя приятел. Когато приближих, разбрах че е мъртъв – на гърдите му имаше кръв, беше станал блед. Извиках полиция, но бях доста стреснат.
          - Благодаря ти, това е всичко засега. – каза детективът и изключи диктофона.
          Става дума за библиотеката в бургаското село Черноморец. Тя се помещаваше на втория етаж на олющена бяла сграда, където имаше и голяма зала – в нея пък се прожектираха филми. Но понеже пристигаха все стари филми, хората предпочитаха да ходят в библиотеката. До входа й водеха външни стълби, които завършваха с площадката пред входа. Летовниците също можеха да ползват библиотеката. Това разбрахме и ние двамата със Сашо, когато престъпихме прага й в онзи мрачен летен следобед. Оставяха се 10 лв. депозит (в онези времена това беше приблизително колкото цената на три книги от “Световна класика”) на библиотекарката – слаба женасъс светла кожа и с очила с тънки рамки. Тя беше и главната заподозряна от полицията за убийството. Според тях Сашо случайно е попаднал на тайник, в който са били скрити изобличаващи я материали (най-вероятно вражески книги) и тя се е решила на крайна стъпка. Убийството е било извършено с нож за разрязване нахартия, който е намерен до жертвата. По него не са открити отпечатъци, но според полицията тя е имала време да ги изтрие. В началото и аз си мислех, че тя е виновна, докато един ден няколко месеца по-късно получих следното писмо в квартирата си в София: “Двама души с един депозит, два заека с един куршум. Кой ще е следващият убит?”. Това писмо ме стресна. Потърсих един мой стар познат, който беше отворил детективска кантора на “Александровска” в Бургас. Пристигнах в Бургас в също такъв мрачен ден, в какъвто беше убит моя приятел, но вече беше края на октомври. Веднага се срещнах с детектива – едър човек със заоблено лице. Познаваше баща ми и оттам и аз го познавах. Дадох му писмото и се съгласих да му кажа всичко, за което си спомня, без да скривам нищо. Още в началото ме предупреди, че дори и най-незначителните подробности могат да са от значение. Успокои ме, че най-вероятно става дума за някой шегаджия, но като че ли и самият той не го вярваше.
          След като изключи диктофона разговорът ни с детектива продължи в по-неформални тонове:
          - Най-добре е да отидем на място. Тук, в Бургас, няма какво да правим. Пошляй се наоколо докато аз се свържа с някои хора и изясня каквото мога. – Детективът ме изпрати до вратата, а аз се радвах, че ме покани да дойда с него отново в с. Черноморец. Потънал в собствената си самота и лутащ се уморено в мрачния октомврийски предиобед, като че ли не си давах сметка каква опасност ме грози. Моят приятел детектив обаче бе помислил за това и бе изпратил един свой асистент да ме следи. Не беше ми казал, за да не ме изнерви излишно. Аз постоянно си блъсках главата кой може да е извършил убийството ако не е библиотекарката. Какво е криел Сашо от мене? Опитвах се да си спомня нещо, което може да се окаже от решаващо значение за разплитането на загадката. Всяка дребна случка, всяка изпусната дума, дори съвсем незначителни неща за мене сега придобиваха значение и все ми се струваше, че всяко от тях е важна част от ключа за разрешаване на ребуса. Спрях в едно улично кафене и нахвърлих кратки бележки за последните дни преди смъртта на Сашо.
          - Най-вероятно авторът на писмото е станал свидетел на убийството. Не се е обадил в полицията, за да не се забърква, но го е загризала съвестта и е решил да пише на някого. Не е ясно защо точно на теб. Все пак има и неща, които не се връзват – ти казваш, че когато си видял библиотекарката над тялото на Сашо, той е бил вече блед и с обилно кръвотечение. Значи убийството е станало известно време преди това – поне четири-пет минути, най-вероятно веднага след като си излязъл навън. Възможно е, разбира се, авторът на писмото да е и убиецът – тогава защо да ти пише, освен ако не смята, че ти знаеш нещо, което може да го издаде и иска да те накара да дойдеш отново тук.
          - Но в библиотеката нямаше никой.
          - Нещата не винаги са такива каквито изглеждат. – малко насмешливо отбеляза детективът. – Не е изключено библиотеката да има някакъв изход отзад към киносалона, или пък някакъв удобен прозорец.
          Докато фолксвагенът на детектива фучеше по магистралата към Черноморец, между нас тегнеше мрачно мълчание. Моят приятел явно премисляше фактите по случая и набелязваше следващите стъпки на разследването. Мен ме навяваха мрачни мисли, спомените ме връхлитаха със страшна сила. Ето подминахме спирката, на която със Сашо чакахме два часа автобуса в един проливен дъжд, а от надупчения като швейцарско сирене покрив на навеса течеше вода навсякъде край нас, накрая спряхме един трабант на стоп. Ето го и мостта, на който стояхме с две тукашни момичета и чоплехме семки, като хвърляхме люспите върху минаващите отдолу коли. Тук детективът превключи на по-ниска предавка, колата зави и мина по моста отгоре. След малко спряхме на смълчания централен площад в селото. Някакъв грозен плакат стоеше като кърваво петно на фасадата на сградата с библиотеката. Аз слязох към плажа, за да се разходя и разведря, а детективът отиде да поговори с инспектора, който беше разследвал случая. Когато стигнах до плажа, си спомних още нещо, което бях пропуснал да кажа на детектива – Сашо дружеше с група местни хора, които се гмуркаха и събираха рапани. Макар че такова безобидно занятие не би могло да предизвика убийство.
          Когато се върнах горе на площада, моят приятел имаше няколко новини за случая.
          - В своеобразното скривалище под най-долната лавица на секцията, където е тършувал приятелят ти Сашо, е имало някаква книга. Това е забелязал инспекторът – имало е един ясно открояващ се чист правоъгълник в праха. Според мене може да не е било книга, а дневник или нещо подобно. Каквото и да е било, някой го е преместил преди или след убийството, или пък го е взел със себе си. В задната част на библиотеката има помещение – нещо като склад - с прозорец, под който има телефонна кабина. Убиецът най-вероятно се е изтеглил оттам, но със сигуност е влязъл през входа, тъй като прозореца може да се отвори само отвътре, а през цялото лято е стоял затворен въпреки горещината. Това означава, че убиецът най-вероятно е влязъл през онези няколко секунди, когато библиотекарката е тръгнала след тебе да те спре да не влизаш и двамата сте видели за последен път Сашо жив. Другият вариант е тя да прикрива някого. Но още не мога да порумея какъв е бил мотивът.
          - Докато слизах към плажа се сетих още нещо. – разказах на детектива за рапанджиите, с които дружеше Сашо през краткото ни летуване.
          - Хм, вече започвам да губя надежда, че ще разреша случая. Който и да е бил убиецът, прикрил е следите си много добре. Липсват улики. Имаме едно анонимно писмо и това е всичко. – детективът извади писмото от найлона и го разгледа още веднъж, въпреки че сутринта го проучва цял час. – Знаеш ли, че ако подходим като психолози към текста на писмото, можем да заключим, че този който го е писал се занимава с финанси – използвал е думата “депозит” – а може би и с лов – наоколо ако не се лъжа гъмжи от диви зайци, а той е отбелязал “два заека”. Възможно е разбира се да отглежда и домашни зайци. Вероятно е местен човек, но писмото е изпратено от София. Защо му е да ходи до София, за да го праща оттам след като тъй или иначе с текста на писмото той ясно заявява себе си като свидетел или извършител на убийството. В такъв случай нямаше ли да е по-правдоподобно да го изпрати от пощата в Бургас или дори от пощата в с. Черноморец? Явно е някой, който ходи по работа или по други задължения в София. Твърде е възможно точно работата му или неотложните задължения да го задържат сега в София. Значи ако вървим по тази нишка трябва да търсим някой, който живее тук, но ходи по работа и в София. Тази нишка е твърде тънка и да се надяваме, че няма да се скъса. Този човек също така е посещавал библиотеката често, за да знае откъде да вземе ножа за разрязване на книги и въобще да се ориентира бързо. Но той не е взимал книгата често, защото иначе нямаше да има толкова ясно очертан правоъгълник в праха. Вероятно е замислял убийството предварително - снабдил се е с ръкавици.
          В този момент в кафенето влезе една жена на възраст около 50-те. Разбрах, че е новата библиотекарка.
          - Извинете, детективе, погледенете какво открих. Този бележник беше сложен между книгите, не е описан. – Жената разгъна амбалажна хартия на масата и в нея видяхме някакъв оръфан бележник с формата на книга. Моят приятел си сложи ръкавиците и внимателно заразгръща страниците. Имаше някакви схеми на лодки с разни приспособления – най-вероятно за по-добър улов на риба или за разораване на дъното за рапани. При всички положения незаконно. Част от страниците на бележника обаче липсваха – моят приятел забеляза, че са откъснати съвсем наскоро. За него появата на бележника беше съвсем необяснима, най-вероятно някой го беше оставил тия дни в библиотеката.
          Детективът ме посъветва да се прибера в Бургас в хотела си, а той самият щял да остане в Черноморец и да си наеме квартира. Приех малко неохотно тази внезапна негова препоръка. Но в хотела се чувствах зле, цяла нощ не мигнах, а на сутринта станах рано и се опитах да почета. Скоро ме стресна звъна на телефона в стаята ми. Беше детективът. Съобщи ми, че справедливостта е възтържествувала. Убиецът е заловен. Поръча ми да го чакам в кантората му, скоро щял да дойде да се видим.
          С огромно нетърпение изчаках моят приятел детектив да се върне от Черноморец и да ми съобщи кой се е оказал убиецът и как са го заловили така внезапно.
          - И кой е убиецът? – попитах аз нетърпеливо, след като детективът се завърна и започна да се разпорежда нещо с асистента си.
          - Убиецът ти си го виждал само веднъж – това е мъжът, с който сте се разминали когато сте се качвали по стълбите и който ти е заприличал на пазач. Когато ни подхвърлиха втората фалшива улика – бележникът – разбрах, че и първата – писмото – е била фалшива. Тя е трябвало да те накара да разбереш, че убиецът не е заловен, и е писана от бащата на обвинената несъстоятелно в убийство библиотекарка. Тя му е разказала някои неща и той малко се е попрестарал. Адвокатът му е казал, че дъщеря му трудно ще бъде оневинена, тъй като е единствената заподозряна. Тогава бащата е тръгнал да търси помощ - отишъл е чак в София, но не е намерил детектив на поносима за него цена и затова е спретнал тази мистификация с цел да те накара да се почувстваш лично застрашен и да те мотивира да потърсиш разрешение на загадката. Въпреки че писмото беше написано с печатни букви, все пак личеше че е писано от възрастен човек от старото поколение, който няма под ръка пишеща машина. Липсва му и въображението да изреже буквите от вестник или да направи нещо друго. Въпросът “Кой ще е следващият убит?” разкрива едно желание за възтържествуване на справедливостта, а не толкова желание за убийство. Човек, който веднъж вече е убил, щеше да напише направо: “Ти ще си следващият убит”. Признавам, че това в началото ме заблуди и си изградих грешна предства за личността на убиеца. Но скоро започнах да се съмнявам, затова и те пуснах да се разхождаш без охрана на плажа. Когато получихме бележника, разбрах окончателно, че някой е оставил нарочно писмото, за да бъде открит – някой, който смята, че ще помогне за разкриването на убийците или е имал собствена хипотеза по въпроса. Разпитах новата завеждаща в библиотеката кой е идвал през днешния ден – когато разбрах, че сред тях е бащата на обвинената библиотекарка, отидох първо при него, за да го разпитам. Той ми призна, че е оставил бележника, защото е смятал, че убийците са ловците на рапани, тъй като те се занимават с незаконна дейност. Намерил бележника, оставен на една скала, и решил, че по някакъв начин трябва да стигне до мене. Склонен съм да вярвам, че той направо е дал бележника на новата библиотекарка и й е казал да ми го даде все едно че го е намерила. Иначе тя щеше да го занесе първо в полицията. Той обаче не е обърнал внимание, че чертежите са всъщност невинни рисунки, а бележките са нъпълно безобидни. Определено заради това не може да се извърши убийство. Не знам дали ще се изненадаш много ако ти кажа, че на скритото място е имало не книга, а кутия за обувки, пълна с пари. Твоят приятел Сашо явно е бил хлътнал по-дълбоко по някое от местните момичета и поради това са му били необходими пари. Най-вероятно е бил закъсал, но не е искал да го признае пред теб. Издал се е, когато се е пазарил за депозита за библиотеката – ти самият спомена на няколко пъти, че това доста те е учудило, тъй като той не е бил такъв човек. А и е наистина странно човек да се пазари за депозит – освен ако няма пари да го плати или това са наистина последните му пари. Така че аз още от самото начало се движех по тази следа, а писмото само ме заблуждаваше. Единствено любовта може да промени така човека, че постъпките му да се сторят странни дори и на най-добрия му приятел. Но когато стане дума и за пари, нещата наистина стават неприятни. Все пак ми беше ясно, че твоят приятел не е сигурен, че на въпросното място има пари, искал е да влезе в библиотеката без да се записва, но библиотекарката е била толкова стриктна, че се е наложило да рискува да плати депозита с последните си пари. Най-вероятно Сашо е чул за парите, след като случайно е подслушал някой разговор. Във всеки случай единият от участниците в разговора е бил човека, с който сте се разминали на стълбите – той е познал твоят приятел и се е сетил, че го е виждал някъде и преди и че той може би знае за скритите пари. Ти мислеше, че е пазач, но въсщност официално е бил електротехник – отговарял е за инсталациите в киносалона, библиотеката, но и в други обществени сгради. Имал е повод често да посещава библиотеката и да ровичка по скритите места без да му се държи сметка. В същото време е можел постоянно да наблюдава скривалището – пазел е парите както змей пази повереното му съкровище в приказките. Вероятно не е могъл да държи парите у дома си – страхувал се е, че ще го хванат или не се е доверявал на жена си. Откъде са тези пари, а те не са никак малко, тепърва предстои да се изясни, надяваме се с негова помощ. За мене няма съмнение, че са мръсни пари. Щом се е решил на убийство, твърде вероятно е част от тях да не са били негови.
          Когато е забелязал твоя приятел да се качва нагоре към библиотеката, той моментално се е сетил, че виждал Сашо и че той е подочул разговор, в който се споменава за скривалището на парите. Няколко минути се е колебаел какво да предприеме, взел е ръкавиците си за работа и по-късно ги е сложил, качил се е горе точно навреме, за да влезе незабелязано в библиотеката, заобиколил е по другата пътека между секциите, като преди това е взел ножа за разрязване на хартия. Когато ти си излязъл отново навън, убийството още не е било извършено. Малко след като си запалил цигарата, библиотекарката е чула шум от изтрополяване – падането на тялото на твоя приятел, но е помислила, че той просто от небрежност е свалил книги и е отишла при него с намерение да му се скара. За съжаление той вече е бил мъртъв. Убиецът не му е оставил възможност дори на предсмъртен вик, тъй като го е издебнал отзад, но е успял да нанесе смъртоносния удар в гърдите. Чул е стъпките на библиотекарката и затова е трябвало да мисли много бързо. Първо е взел е кутията с парите. (Тази сутрин тя беше открита при обиска в дома му.) След това се е наложило да се измъкне през задната стаичка, за да не налети на тебе. Отворил е прозорчето и е скочил на покрива на телефонната кабина – може би го е правил често в работата си като техник и затова не е вдигнал много шум, а и никой не е обърнал внимание. След това е занесъл парите у дома си, където за наше щастие не ги е скрил много достатъчно добре. Това е историята на случая. Разрешаването му стана бързо благодарение на това, че електротехникът беше скрил парите в дома си. Явно е смятал, че следствието вече е прекратено. Ако беше се “освободил” от парите щяхме доста по-трудно да го уличим. Все пак той направи пълни самопризнания, включително и за убийството. Не знам дали ти е по-леко като знаеш, че убиецът на твоя приятел Сашо е заловен, но поне оневинихме библиотекарката. Баща й съвсем се беше поболял.
Прибрах се в хотела, защото бях изморен. Не можех да си простя, че трябваше да чакам да ми изпратят това анонимно писмо, за да се постарая да бъде открит истинския убиец на моя приятел. Ето как понякога много бързо забравяме тези, които ни напускат, и едва когато собствената ни сигурност е застрашена, се сещаме да поправим грешките си.