В зората на Интернет да си редактор на сайт за литература, излизащ на български език, означаваше също да се справяш с предизвикателствата на писмовното общуване на кирилица. Не рядко или се получаваха в редакцията или се изпращаха от моя милост писма не на латиница, а на кирилица, която не пристигаше в оригиналния си вид. Така постепенно си направих цял списък с неосъществили се връзки с различни хора, известни автори и литературоведи. Например през юли миналата година изпратих едно благодарствено писмо до Георги Господинов затова, че е обявил резултатите от конкурса за превод от и на испански в "Литературен вестник", но писмото ми беше на кирилица, и получих отговор: "Ne se 4ete". Повторих писмото си с латински букви, но като че ли то изгуби от първоначалното си обаяние. Когато пишеш едно писмо втори път, стремейки се да не пропуснеш нищо от написаното в първия му вариант, то няма да ти се стори добре, и не е лоша идея да промениш някои неща. Наскоро пък писах електронно писмо до Амелия Личева с молба да обяви конкурса за литературна критика "Димо Кьорчев" и получих следния отговор: "???? ???????, ?? ?? ?????." (получил се в този си вид, поради някаква странна трансформация по трасето на кирилските букви). Тъй като ми беше неудобно да искам повторно да ми бъде отговорено поради техническите проблеми, се наех с неблагодатната задача аз сам да възстановя съдържанието въз основа само на броя на буквите и разположението на препинателните знаци. Въпреки че имах само въпросителни (заместващи буквите), паузи и два препинателни знака, аз се втурнах в това филологическо приключение с цел да възстановя точно съдържанието на писмото. Разполагах със сложно изречение, състоящо се от две прости. Първото просто съдържаше две думи - първата от четири букви, втората - от седем букви. Второто просто изречение включваше три думи - но първите две се състояха само от по две букви и очевидно трябваше да са или местоимения или някакви междуметия, или най-вероятно съюз(и). Третата дума беше от пет букви. Не са малко думите, които са от пет букви, така че очевидно трябваше да пробвам с различни изрази, докато стигна до най-смисленото и най-вероятно сложно изречение. Така възстанових следния текст: "Този конкурс, не го знаех." Всичко съвпадаше, имаше логика и това да е отговорът. В крайна сметка се оказа, че по време на реконструирането съм мислел твърде негативно и отговорът всъщност е бил "Този конкурс, ще го обявя." Пак съвпада всичко, но втората част е донякъде противоположна по значение в сравнение с тази от моя вариант. Все пак този начин на реконструкция е най-труден, защото всички букви, изписани в оригинала на кирилица, се получават под формата на еднакви знаци - въпросителни (?), маймуни (@), точки(...), долни тирета (_ _ _) и др. Така могат да се отделят думите само въз основа на паузите, да се отделят изреченията въз основа на препинателните знаци, но е по-трудно да се разгадае съдържанието, а е и доста рисковано, при по-дълъг текст дори е невъзможно. Другият вариант е когато кирилските букви се получат като неразбираеми знаци, но не еднакви, а пак в някаква подредба, но от друга азбука, най-често доста неизвестна, или просто се омешват, както когато човек започне да пише на фонетична азбука, а си мисли, че е на нормалната кирилска - д ир ;ри.ря 'е е кд кф,;дк.дкдй ур,р.иуд - това беше пример. Веднъж ми се наложи да реконструирам такова писмо, то беше много дълго, но смятам, че се справих успешно. В такива случаи важното е да откриеш място от текста, за което си сигурен какво е написано, и въз основа на него да си направиш таблица коя буква от кирилската азбука на кой знак от писмото съответства. В моя случай това беше името на автора най-отдолу. Тъй като в subject-а на писмото името на автора беше изписано с латински букви, аз предположих, че най-отдолу на писмото е изписано отново същото име. Въз основа на него успях да си направя таблица само на десетина букви и техните съответствия, но в хода на реконструкцията и останалите станаха ясни, тъй като както знаем, писмото е устроено така, че дори да има пропуснати букви, те могат да се възстановят. Значително по-лесно е отколкото в първия пример с имейла на Амелия Личева, където компютърът беше превърнал текста в еднакви знаци и нямах ни най-малка идея кой знак на коя буква съответства. Там се чувствах по-скоро като герой на Йън Флеминг, разшифроващ кодирани съобщения от Съветския съюз или като Нортръп Фрай, търсейки кодовете в Библията.
         Разбира се, сега вече има пощи като абв.бг, които директно ти правят трансформация от кирилица на латиница и обратно, стига да натиснеш един бутон. А и с горните примери далеч не искам да кажа, че трябва да се пишат имейли само на латиница, нито пък че редакторите са длъжни да правят тези магии за разшифроване на писмата, получаващи се в техните компютри.
         Най-лошият вариант е ако ти изпратиш писмо на кирилица и не знаеш дали то се е разчело или не. Ако не е било разчетено от "получателя", то все едно не се е получило. Ако той не ти отговори, ти не знаеш дали той не го е разчел или просто не иска да ти отговори поради някакви неясни за теб причини. Започваш да се чудиш, правиш отново догатки, обмисляш различни варианти и накрая изпращаш писмото отново, този път на латиница, като изчистваш и изреченията, които смяташ, че може да са го засегнали и довели до липса на отговор. Така че каквато и да е била причината за липсата на отговор - неразчетена кирилица или нежелание за отговор - при второто писмо да се изчисти. Обикновено се оказва, че получателят не е отговорил, защото е бил за риба през уикенда и не си е проверявал електронната поща, а когато се прибере и го направи, с почуда прочита две писма от тебе, на пръв поглед еднакви, но второто на латиница и с малки промени в съдържанието. Отговаря ти с дълго писмо, най-често с размер колкото двете твои. Да се надяваме, на латиница.
         Проблем е, че има хора с характер като моя, които като се издразнят на нещо, пишат доста смущаващи имейли, които въобще не се нуждаят и от отваряне. Може да ви се стори странно, обаче такива електронни писма аз лично не отварям, особено ако знам, че ще се видя на живо с авторите им, да ги питам какво са ми писали, да изпием по една бира и да решим всичко без много обяснения и разправии. Така например на два пъти аз лично избегнах да се скарам с Емануил А. Видински благодарение на това, че не отворих имейлите, за които подозирах, че са доста груби, а разрешихме споровете си на чаша кафе и взаимно се убедихме колко безсмислено е било да се караме. А какво щеше да стане ако аз бях отворил неговите имейли, за чието съдържание имах подозрения какво е - щях да отговоря по подобаващ начин, след това той ядосан още повече от моя отговор щеше да отговори още по-злостно и така от снежната топка щеше да стане лавина. Такива писма е по-добре или да не отваряш изобщо или ако все пак отвориш по-добре е те да са се получили в такъв неразбираем вид, че по никакъв начин да не можеш да възстановиш съдържанието им.

Бележка под линия:

^* Надявам се не е нужно да припомням, че примерите са художествена условност, а всяка прилика с реално съществуващи лица и събития е напълно случайна. (бел. а.)