Атанас Далчев

          В живота има много красиви неща, но за съжаление не всички хора успяват да им се насладят. За повечето от тях щастието преминава като сянка върху душата, както сянката на една красива птица пробягва по среднощното здание. Щастието се издига като птица, а в следващия момент пада като камък. Както един човек пропуска да види птицата, а вижда сянката й, така той не вижда и истинската красота в живота, а радостта е в сянката на всекидневните грижи.
          Мисълта на Атанас Далчев е ясен пример за нещата в живота такива, каквито са. Ако човек притежава всичко, което е искал, той е щастлив, но привидно, защото истинското щастие не е в това да имаш нещо, а да се бориш за него. Няма по-удовлетворяващо чувство от копнежа по желано нещо. Няма нещо, което може да зарадва повече човек от приближаването и до най-малката цел. Надеждата, че някой ден ще имаш това, което искаш, е много по-силно чувство от радостта, когато вече го притежаваш. Защото, когато имаш всичко, се превръщаш в човек без мечти. А какво е един човек без мечти? Същество без духовност, живеещо живота си ден за ден.
          Хората рядко разбират мисията на някои неща в живота, най-вероятно защото никога не са се замисляли или просто нямат време за друго освен битовото оцеляване. Но точно затова те не осъзнават, че духовното оцеляване зависи от самите тях и че без да имат духовност, мечти, надежди, съществуването им е немислимо. Проблемите от деня не могат да се преодолеят без човек да се замисля, че те зависят от духа му. Погълнати от всекидневието, ние не забелязваме колко много птици хвърлят сянката си върху отсрещната слънчева фасада или по-скоро виждаме само тяхното слънчево примигване. Затова и животът е по-труден, затова и надеждата е по-слаба - защото много малко от нас се замислят какво наистина искат от живота.