докато седим на тази пейка
и си говорим за нещата от живота
за някои истини
и за много повече лъжи

денят изтънява
хората
от цветни и отчетливи
се размиват в тъмни сенки
без лица
с неясни очертания

паркът
през който по тъмно се връщаме
докато сме седели
и сме си говорили
се е превърнал в друг парк
а каляската
с която дойдохме
в нагнила тиква