Галина Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

 

***

 

Галина Николова

 

 

той се казваше флорин флориан
но всъщност името няма значение
през онези дни той написа много думи
и тази беше само най-видимата от тях

 

преди да дойде никой не го познаваше
когато си тръгваше го изпращаха всички

 

имало ли го е и преди
има ли го след
или само за нас в настоящето
на четвъртък петък събота и неделя

 

или настоящето е там
докъдето ти се простират сетивата
(отвъд това са само минало и бъдеще)

 

това, което се случи,
беше истина само докато траеше
сега са молекули тъга,
разпилени високо в небето

 

сега е дух-бродник и чертае резки по клепачите
не те пускам да се разсееш в минало - виках му

 

но той преброи
четири пет шест
бурница* пещера
хайде…

 

който записа думите му
научи ръката си да го следва
но как да последваш гласа
който отглъхва заради часовете и вятъра

 

take care and
take care
and

 

barren places are good to build house
not to plant a tree or flowers

 

алреведере
е румънската дума,
която не пишеш с ръка
защото буквите се давят
в мътните очи на улиците

 

алреведере
не значи друго освен
довиждане
тя е румънската дума
за край и свършек

 

а сигурно има хора
които всеки ден я изричат
когато отиват на работа

 

алреведере
преди да отвориш вратата
и след като си си обул обувките
алреведере

 

а теб
в твоето далечно отвън
не те очаква друго освен
миналият понеделник
BG

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. август 2004 г.

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]