когато се разхождали
под снимката на резена луна
през клоните на зимните дървета

тя мълчала той мълчал
и пътували наум

по тесните улици на не-съвсем-отдавнашни
разходки

стъпка наум
стъпка наяве
и тук там
deja vu

когато тя тръгнала
по стръмната уличка към
тежките порти на манастира
в калофер
той тъкмо излизал през
градината
с нацъфтелите гергини
и за една птича песен време
се разминали