гледано в плоскост
движението ми към тебе е
като това на змия
еднакви провлачени и плавни
извивките

ако изправя змията
или следата й
тя ненадейно
се превръща
в планина
със стръмни и напористи
не съвсем заоблени
склонове

ако не умея да се катеря добре
падам най в ниското
дрехите в кал
тялото в синини

ако обаче погледна
от много от високо
или косо отстрани
ще видя...

ще видя една
обикновена
права линия

и тогава
ще се пресече магията
като старо мляко
ще изсъхнат рибите опашки на вятъра
и сърцето ми между тях

и тогава
нищо повече
в тази гледка
няма да ми е нужно