идва понякога
излиза иззад дървената врата
носи свещ и едва едва стъпва

сякаш не знае
къде точно отива

говори както върви
с внимателни думи
малко насипани
с отмаляла ръка

почти е забравила
какво е
да не си сам
в тъмнината

когато
имат време за нея
мълчи
после носи думите
на другите
надолу по стълбите
притиснати
до гърдите си

не диша
за да не стресне пламъка
да не настане тъмнина
да не настане мрак
да не заприиждат
плъховете